Отиващата си година беше трудна за биопроизводителите, но завършва с повече оптимизъм и с някои определено добри новини за финансовата подкрепа на сектора.

Какво пише в Националния план за биопроизводство?

Комитетът по наблюдение прехвърли допълнителни 40 млн. евро по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за следващите три години, след като през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. имаше нулев прием.

„В момента има пари и се очаква след някои промени в наредбите догодина да се отвори прием отново, но само за биосертифицирани производители по мярка 11. Засега нагласата е да не се финансират проекти в преход – парцели и животни в преход, а подкрета да бъде само за ферми, които вече имат сертификат”, коментира пред Агри.БГ д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена”.

Неговата оценка е, че тези близо 80 млн. лв. финансова подкрепа за следващите три години ще дадат глътка въздух на сектора до влизането в сила на новия стратегически план на България в рамките на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз.

Бурна, революционна 2019 г.

Имаше протести на биопроизводители и промени, беше назначен ресорен зам.-министър и се създаде нова дирекция в министерството, която да отговаря за политиката в биопроизводството.

Д-р Стоилко Апостолов: „Дано да е за добро. Когато нещо не върви и има промени, винаги е за добро.”

Засега водещи са надеждите за бъдещи резултати. Аграрното министерство предложи нов национален план за биопроизводството, който беше подложен на критики от сектора. Главната - липсва бюджет за подкрепа на бранша.

В процес на преработване е и Наредба 5 в частта й за контрола и санкциите при нарушаване на правилата за биопроизводството.

„Предстои още малко работа там по една от важните части. Това е каталогът с несъответствията и съответно мерките, които налагат контролиращите лица. Това е по отношение на законодателството”, отбеляза Стоилко Апостолов.

Браншът очаква резултати от мерките за укрепване на административния капацитет на министерството, от създаването на ресорна дирекция. Така биоземеделието се изравнява с животновъдството, растениевъдството и изобро - с другите дирекции.

По този начин достъпът до по-високите нива за взимане на решение вече е по-лесен. Очаква се при попълването на новия щат да има служители с разграничение на функциите, така че адмидинстарцията да работи пълноценно.

Одитът от Европейската комисия

Допълнителните 40 млн. евро зависят от резултатите от одита, проведен в края на ноември от проверяващ екип от Европейската комисия - главно за административния капацитет на аграрното министерство да извършва надзор над контролиращите организации. 

Одитният доклад все още не е публикуван, но очакванията са оптимистични. По мнение на представители на министерството одитът е минал добре.

Кога ще има ред в регистрите?

„Регистрите продължават да са пълна каша”, казва д-р Апостолов. Най-учудващото според него е, че това се случва в страна със силно развит IT сектор. 

Проблемите с регистъра на биопроизводителите продължават. Той трябва да бъде свързан с ВетИС – Ветеринарната информационна система, където са данните например за ушните марки и номерата на пчелни семейства. Това не е самоцел. Идеята е да се облекчат административните тежести.

Колко са биопроизводителите в България? Увеличават ли се, или намаляват?

Конкретна статистика все още няма, освен тази, която България изпраща към Евростат. Няма например данни за оборотите от продажбите на биохрани. Това е проблем. Страната ни е една от малкото, в които тези продажби не се отчитат отделно.

Броят на биопроизводителите у нас сега е около 6 хиляди. Според управителя на „Биоселена” по-важното е, че произведената от тях продукция се увеличава. Вече и в средноголемите градове - например в Карлово, се предлага цялата гама от биопродукти, с изключение на свежо месо. 

Повечето други неща ги имаме: свежи зеленчуци, плодове, подправки, олио. Едно домакинство вече може да готви биоменю - сирене, мляко - и кисело мляко, масло, яйца. Това е голям напредък. Има българско производство. 

Д-р Стоилко Апостолов: За съжаление сме много далече от водещите страни. Засега шампион е Франция с много добри политики. Има райони, в които ученическите столове почти 100% се захранват с биопродукти местно производство. Само можем да се учим и да предлагаме неща, които да се въвеждат и тук малко по малко.

Сертифицирането - плюсове и минуси.

Специалистите в сектора са категорични, че единствено сертификатът е доказателство за биологичното производство. Оправданията „Аз работя био, но сертификатът е скъп, са неприемливи”.

За една малка ферма сертификатът може да струва 300 до 500 лв. годишно. На фона на общите разходи не изглежда като сериозно основание.

За производителя сертификацията означава, че той трябва да пази документите за купените торове и препарати. Трябва да се съобразява с указанията на контролиращата организация, трябва да иска разрешение за използване на един или друг препарат. 

За клиента потвърждението, че продуктът е био, е сертификатът.

Допълнителните административни разходи са включени в пресмятането на субсидията по мярка 11. В ставката влизат по-големите разходи, които се правят в сравнение с конвенционалните производители. Ставката е например 500 евро на хектар за отглеждането биозеленчуци.

Друг е проблемът, че не се подпомагат площи, по-малки от 10 декара. За микростопанствата тази мярка не е подходяща. Затова от бранша предлагат в Националния план да се въведе субсидия специално за такива малки стопанства, които не могат да участват по мярка 11.

Важно е потребителите да знаят, че всичко, което е сертифицирано в България и е на пазара като биопродукт - може да имат пълно доверие в него. Те са по-добре проверени от много вносни храни.

Често вече се изпращат проби за лабораторен анализ, така че българските биопродукти са чисти, добре проверени, контролирани по целия процес.

Измамите

Нарушенията в сектора не са свързани с производство на фалшиви биопродукти или с некоректно етикетиране. Става дума за опити за източване на лесни пари по мярка 11. Те не се отнасят до продуктите в търговската мрежа.

Д-р Стоилко Апостолов: Ставаше въпрос за сертификати на едни площи, които никога не са давали биопродукция. Продуктите от тях са продавани като конвенционални. Така че хората да нямат притеснения – всички сертифицирани биопродукти на българския пазар са качествени и проверени.

Неговите наблюдения, включително от Фермерския фестивал пред сградата на аграрното министерство всяка сряда показват, че все повече хора питат за биохрани.

Затова съветва производителите, ако имате възможност и искат да продават директно, за да имате по-добри цени, да се сертифицират като биологични производители.

„Производителите да не се чудят – това е бъдещето. Тези специално, които имат планове да започнат да продават директно, това ще им даде по-голям шанс, ако искат да излязат със собствен продукт", подчерта експертът.

Мисията на биопроизводителите

Важно е да се произвежда качествена храна. Важно е и от гледна точка на опазване на природата. При биопроизводството, за разлика от други подобни схеми - като Натура 2000 и други, се подпомага работещ бизнесмодел. Не се подпомага просто опазването на природа. Подпомага се работещ, добре развит, световнопризнат бизнесмодел.

Нашите биопродукти, които излизат с етикет от България, може да се продават в целия свят. Защото системата в България е същата, като системата в ЕС. Това важи и за пчелния мед, и за всички продукти, които изнасяме и намират добър пазар. Това е бизнес и е устойчив модел.

Субсидията се плаща, защото покрива разходите на една малка група фермери – може би 2% от всички производители в България, които полагат усилия, опазват природата и са загрижени за здравето на хората, като не използват всички тези химически препарати и ГМО.

Ако трябва останалите фермери да плащат реалната цена на замърсяването, което предизвикват, техните продукти бихи били непродаваеми, навярно биха били 10 пъти по-скъпи от биологичните. Ако трябваше да плащат за пречистрането на подпочвените води, на питейните води, които са замърсили с препаратите? Кой сега плаща за почистването? Обществото, всички ние.