Напояването в България е сведено до ниско ниво на ефективност, но има желание на хората, които искат да се занимават с поливно земеделие, да се върнат към тази си дейност, т.е тя да стане достатъчно самофинансираща се, да не зависи от държавата. Това става ясно от  доклад на Световната банка, на базата на който страната ни изготви Стратегия за системата за напояване и хидромелиорации. Тя е качена на сайта на Министерството на земеделието за обществено обсъждане.
[news]
Пред БНР Панайот Господинов – експерт в Министерството на земеделието и храните заяви, че съоръженията за напояване са остарели, загубите на вода от изпарения, от филтрация са големи, а земеделските производители усещат това в края на напоителния канал. Нещо повече – те са длъжни да плащат освен водата, която използват за напояване и загубите по трасето.
 
Според Панайот Господин не е трябвало голяма част остарелите съоръжения преди няколко години да се разпродават за скрап: Не е трябвало да се стига до такава голяма степен в унищожаването на тези съоръжения, защото голяма част с малки или средно големи инвестиции биха могли да вършат работа.
 
Според доклада на Световната банка средствата, които са необходими за възстановяване на цялата инфраструктура на напоителните системи у нас възлизат на 1 милиард евро.
 
Стратегията дава времеви период от 15 години, в които ще се преструктурират „Напоителни системи“. В този период се очаква да има засилен интерес към напояването, оттам и инвестиции в тези сектор. Мислим оттам да дойдат част от тези средства. Аз съм обнадежден, защото хората изпитват интерес да се върнат към поливното земеделие, посочи Панайот Господинов.
 
По думите му в днешно време се напояват 35-50 хиляди хектара, докато през 80-те години те са били 1.2 милиона хектара.