Накратко: 

Макар и с бавни темпове, интересът към българската селекция от пшеница започва да расте. Това е констатацията на учените от Добруджанския земеделски институт. Факторите за положителната тенденция са много. В условията на пазарна несигурност и климатични промени все по-остро стои въпросът със себестойността на продукцията. 

„Моето впечатление е, че през последната година има интерес към българската селекция и това не е случайно“, посочва доц. Галина Михова, селекционер на зърнено-житни култури в Добруджанския земеделски институт в град Генерал Тошево.

Доц. Галина Михова: В производството трябва да се търси и ефективност. Не може да се разчита само на добив.

"Българската селекция се отличава със сериозна ефективност по отношение усвояването на торовите продукти. Освен това, свидетели сме на една доста влошена фитопатологична среда в момента.

Това не е случайно - с различната селекция се вкарват различни патотипове съответно на болестите, променят се нещата, тази среда е динамична.

На продукта трябва да се гледа с оглед на неговата себестойност. Нашите сортове се изпитват и на инфекциозен участък при различни условия, и в пунктовите на системата на ИАСАС и бих казала, че се отличават с високо ниво на устойчивост към икономически значимите болести“, посочи доц. Михова.

Ако влагаш по-малко продукти за растителна защита и имаш по-добро усвояване дори и на минимални количества, ефектът се вижда. С какви болести се налага да се борят земеделските стопани?

„Последните няколко години лимитиращ фактор се оказва жълтата ръжда. Това е свързано първо с възможността за презимуване на патогена, освен това точно с вкарването на някои патотипове, които са нетипични за нашата страна и климатичните условия. Тези динамични температури, висока влажност точно по време на изкласяване са много благоприятна възможност за разпространение на патогена.

Той е изключително труден за контрол. И нашите сортове мисля, че ще си намерят мястото“, смята доц. Михова.

Селекцията на пшеница е един изключително сложен и продължителен процес, обхващащ десетки години. Именно затова българската наука си поставя цели, отговарящи на търсенето и нуждите на земеделските стопани в дългосрочен план. Това води до успехи на селекцията не само у нас, но и в чужбина. 

„Акцент в селекционната програма по зърно-житни култури, не само пшеница, а ечемик, тритикале, твърда пшеница, винаги е било повишаване на адаптивния потенциал на новите сортове", категорична е доц. Михова.

"Естествено всички тези динамични условия, ние ги анализираме, подбираме си подходящ изходен материал, разчитаме на сортове, които са донори на тези признаци и ги включваме при създание на генетично разнообразие.

Голяма част от нашите сортове са на изключително високо ниво по отношение на студоустойчивост и сухоустойчивост. Сега, въпросът е, при тези топли зими, необходимо ли е това? Да, необходимо е, защото студоустойчивостта това е свойство, което дава възможност на растението, на сорта да бъде оптимално закален и при такива стресови условия, когато имаме динамика на температурата, да няма проблеми, да няма опърляне, съответно да има добра възможност да стартира вегетацията. Сухоустойчивостта е ясна, акцентът през последните години е много-много голям“. 

Въпреки че търговията със зърно не стимулира в достатъчна степен високото качество на зърното, селекционерите от Добруджанския институт работят за по-добри хлебопекарни характеристики на пшеницата. 

„Приоритет в нашата селекция е високо и стабилно ниво на качествените показатели. Особено при пшеницата. Тук става въпрос за производство на хляб и хлебни изделия без да се добавят подобрители. Ние сме длъжници на нашите потребители и в никакъв случай това не е за подценяване. В нашата лаборатория се изследват качествените показатели не само на зърното, а и технологичните показатели на хляба. И ние предлагаме на нашите партньори зърнопроизводители, сортове, които реализират при различни климатични условия добро качество“.

Селекцията на Добруджанския земеделски институт жъне успехи зад граница. Расте броят на сортовете зърнено-житни култури, вписани в сортовата листа на Турция.

Българската пшеница се отличава там с високи добиви и безспорно качество. Все по-атрактивни са и сортовете твърда пшеница и ечемик, разказва ученият: 

„Миналата година бяха регистрирани два сорта – Тангра и Ахат, единият от които е с много сериозна продуктивност и се използва едва ли не като стандарт за продуктивност в района на Коня. Тази година беше признат сортът Оникс. Това е зимен пивоварен ечемик, който се отличава с уникално качество и покрива всички критерии на Европейската пивоварна конвенция, като ниво на качествени показатели. Надяваме се, че за в бъдеще ще успеем да реализираме и наши сортове пшеница. Акцентът в Република Турция е качество. Компромис с качеството не се прави!“.

Всяка година през юни в рамките на Открит ден учените представят своите постижения в селекцията на зърнено-житни, маслодайни и азот фиксиращи култури.