Безспорно е, че бъдещето на земеделското производство, е тясно свързано с напояването.

В същото време обаче то е скъпо удоволствие в България, което изисква поглед в бъдещето, дългосрочност и визия за структурата на земеделието.

Какво е мнението на земеделците?

"Въпрос, който през годините сме се борили доста. Знаете предходния парламент по отношение на напояване, на документите, които трябва да изкараме за сондажи, кладенци... опитахме. Получи се нещо, но спънката беше в Министерството на екологията и водите. Там си имат изисквания, които законодателно не се ли променят, това нещо няма как да се случи. Има райони, където има възможност за напояване, но нямат право затова. Говорим за Южна България. Водното огледало било плитко, те нямали право на сондажи. От реките нямали право да се взема. Колко години вече заради едно споразумение с Гърция и Турция.

За Добруджа няма да говорим, тъй като водата е на 300 м дълбочина. Струва по-скъпо да я извадиш на повъхността, отколкото поливката ти.

Някога по онова време, което го наричат лошото, имаше алтернативи. Бяха направени канали от Дунав, стигащи до Добруджа, но преди няколко години, под вещото ръководство на един наш министър, ги нарязаха. Това беше най-модерната станция за препомпване в цяла Европа тогава. Сега тя стои и ръждясва, а Добруджа стои без вода. Така че напояването е много тежка и сложна тема", коментира Костадин Костадинов, председател на Българската аграрна камара (БАК).

А причините - 800 млн. млн за напояване, един виден еколог, браншовик и политик, ги прехвърли за фотоволтаици и за саниране. 

Как се отразява всичко това на фермерите?

"Това е основният проблем в България. Ние в нашето землище - Камено, но и в цялата община - от 250 000 дка обработваема земя, да не кажа голяма дума, но имаше около 80 хил поливни. В момента няма нито декар. Престъпление е реките да извират в България и ние да ги пращаме пълноводни в съседните страните и те да поливат, а ние - не", коментира Данаил Иванов, земеделски производител от Бургас и член на УС на НАЗ.

Имат ли земеделците екшън план?

"При нас екшън планът винаги е един и същ - запряташ ръкави и крачоли и това е!", каза Георги Радев, земеделски производител от Сливен и член на УС на НАЗ.

 

Вижте повече във видеото.