Експериментите и опитите винаги са част от прогреса. На едно биологично сертифицирано поле в Добруджа стартира проект с една непозната култура, наречена камелина. Как започва всичко, разказва Милена Минчева.

"Всъщност обадиха са наши колеги, които споделиха, че Аграрният университет търсят биоземеделие точно в Добруджа, в Североизточна България и всички единодушно са предложили нас, защото биоземеделците в растениевъдството, не сме много. Особено пък и тук в Добруджа, където всичките са големи земеделци. Големи казвам, защото това с от 2-3 000 декара нагоре вече се водиш голям земеделец, да не говорим за 36-40 000. Но така или иначе, институтът се свърза с нас, видяхме се на видеовръзка, харесахме се и подписахме договор и така".

Камелината се отглежда за биологично производство на масло и протеин за животни. Културата е наричана още див лен, немски сусам или сибирско маслодайно семе. Растението е разположено върху 10 декара край Генерал Тошево на поле, разделено на две части за целите на експеримента. "В първата част, където видяхме, е със слята повърхност камелината, а в горната част е заедно с фуражен грах", посочва биопроизводителката. 

"Идеята е да се види как точно граха с камелината, как взаимодействат и как се защитават, да не си пречат едновременно и същевременно да се подхранват долу в почвата. Идеята на самата камелина е да потиска плевелите. Това нещо беше нещо, което и нас така грабна, защото на нашите полета на практика цялата ботаника съществува. Ние си имаме всякакви видове плевели. Точно с гъстото сеене, точно с окопаването, ние контролираме по някакъв начин тези плевели.

Тук гарантират, че ще регулират плевелите, защото самите препарати за растителна защита пръскали сме преди да станем биологично и знам, че пръскаме и на другата година те пак изникват. Общо взето не можехме да разберем каква е идеята на препарата. Така че общо взето това беше отчайващото, че не може непрекъснато да наливаш пари за нещо, което ти нямаш възвращаемост.

Така че с тази камелина и ние сме много заинтригувани да видим, да разберем точно на нашите полета, това е прекрасното, че точно на нашите полета, не е нужно да ходим някъде да гледаме опитно поле, а точно в Североизточна България, в сърцето на Добруджа, върху биологична почва, как ще се отрази растението и какви резултати ще даде растението".

Насочването към камелината има още една цел. Биоземеделците са лишени от подкрепа за опазване на почвата и задължени да спазват екологичните указания, които са за всички земеделски стопани. Всичко това е независимо от факта, че са сертифицирани и отговарят на редица строги изисквания. За да спазят все пак наредбите, в биостопанството се спират точно на камелината, разяснява още Милена.

"При всички положения те са 4% от общото пространство, те ни ги спират, като плащане, така или иначе. Но пък в интерес наистината търсим друго решение на продукт, който да обогатява почвата и същото време да е полезен. Защото на практика, нали, самата камелина е много маслодайна. Така че може да бъде заместител на високоолeиновия слънчоглед. Горе-долу се бият там като качества". 

Оказва се, че почвата, пазена от вредните въздействия на пестицидите, се отблагодарява. Черноземът запазва по-дълго влагата, независимо, че така обсъжданите полезащитни горски пояси в Добруджа се изсичат. 

"Втора, трета година с никаква зимна влага, абсолютно никаква. Когато започна засушаването, точно бяха решили да унищожават поясите. Там в момента мисля, че са го почнали, подновили са го, но ще трябва 30-40 години за възстановяване. Тук го поразредиха така, има, но основната, така, благост на поясите са две. Първото да снегозадържа и второто вятъра да не отвява повърхностния слой и да унищожава почвата.

Засега с биологичното ставаме на варианта, така и сме благодарни, че почвата е тежка и тези ветрове не й влияят. Няма го това разпиляване. Няма да видите сега, както мина по пътя машина и вдигна пушек, тука и да минем, няма да вдигне пушек.

Ето, вижшаш ли как е на гранулка? Ето, това е важното. Гранулата да се запази. А ние запазваме. Тука обработки, кой знае какви няма в момента, но гранулата е запазена", с гордост и радост посочва Милена Минчева.