Доц. Петър Люцканов е хабилитиран доктор на науките от Научно-практически институт по биотехнологии в животновъдството и ветеринарната медицина на Молдова. Люцканов е директор на лабораторията по технология на развъждането и селекцията на овце и кози. По статистика през 2006 година в Молдова се отглеждат 311 000 глави едър рогат добитък, 461 000 свине, 938 000 овце и кози, както и над 22 млн. бройки птици.

 

Петър Люцканов

 

Г-н Люцканов, какво е състоянието на животновъдството в Молдова?
Както и в България, държавните стопанства (колхози) са разпаднаха, но сега имаме фермерски стопанства, които останаха да стопанисват земята на някогашните колхози. В тези стопанства се отглеждат по 100-200 млечни крави, имаме фермери, които внасят животни от Холандия – чистопородни Холщайн, от Германия – порода Симентал. В същото време има подем в развъждането на Черношарено говедо. В Молдова от началото на 80-те години на миналия век са били използвани породи като Червена степна и Симентал, които обаче имат нисък потенциал за производство на мляко, както недобра адаптивност към машинно доене. Тенденцията, към която се стремят фермерите, е отглеждането на високодобивни млечни крави. Преобразуването на сектора се извършва чрез кръстосването на крави Червена степна и Симентал с бикове Холщайн, например. Това е едно от направленията, в които работи нашият институт. Целта на разработките е да се изследва ефективността на избор на нова порода млечни крави. В резултат на получаването на разплодни хибриди на различни генотипове беше установено, че те имат средно предимство при производството на мляко в сравнение с животните от местните породи. Разбира се, определянето на ефективността е процес – наблюденията показаха за 550 ферми и комплекси че средния млеконадой на крава годишно е 3 500 кг., в някои ферми достига и до над 5 000 кг. Добивът на мляко от една крава във всички категории стопанства достига средно 4 016 кг. И още нещо важно от работата ни - през 2008 г. беше одобрен молдовски вид черно-бели говеда.

 

Казахте, че имате местна разработка на овце Цигай?
Да, в Молдова отдавна се отглежда тази българска порода овце. За нашите условия, обаче, продуктивността на породата беше незадоволителна както по отношение на млечността – 50-70 кг за цялата лактация, така и по отношение на добива на вълна. В резултат на дългогодишна работа беше създаден нов тип молдовски овце Цигай, която е с много добра адаптация към местните условия на отглеждане. Бяха изследвани 438 глави добитък – овце с единично и двойно потомство, за производството на мляко. Добивът на мляко от 275 овце с едно агне като цяло за 187 дни от кърменето е 106,98 кг на мляко. От 163 глави овце с по две агнета млекодобивът е 167,67 кг за 190 дни от кърменето. В Молдова е създадено и патентовано направлението мляко-месо-вълна/кожа както за молдовския Цигай, така и за другата наша порода – Каракулската. Имаме поредица от разработки, които са обобщени в труд за 7-годишната ни работа и наблюдения на разплодна овцеферма за Каракулски овце. Изследванията показаха, че агнетата са елитни, тоест постигнали сме търсеното направление, защото за тази порода най-ценна е кожата.

 

Какви са основните проблеми пред животновъдите в Молдова и как ги решавате?
Проблемите са едни и същи. В България животновъдите все пак имат субсидии за глава животно, докато в Молдова такава няма. При нас има субсидии единствено за закупуване на племенни животни. Друга сериозна трудност пред фермерите в Молдова е липсата на пасища – от тази гледна точка животновъдите в България са по-облагодетелствани. Проблем е и технологичното оборудване на фермите – малките ферми в Молдова не са механизирани, в тях доенето изцяло се извършва на ръка, което спъва цялостното технологично развитие на стопанствата. Става въпрос за ферми с до 50 крави. Това, обаче, което ми прави впечатление, че по отношение на овцевъдството, в Молдова ситуацията е по-добра относно механизацията в сравнение с България. В Молдова доенето на овцете и козите е в по-голяма степен механизирано в сравнение със състоянието в България. Като цяло, обаче, проблемите и в двете държави са идентични.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!