Само 1500 дка с пшеница са реколтирани в Добричка област и всички са в землището на община Шабла. В хамбарите са 675 тона хлебно зърно, като средният добив е 450 кг./дка. Тази година имаше добри предпоставки и се очакваше счупване на всички рекорди по добив на пшеница, но липсата на валежи от април допреди дни накара зърното да узрее преждевременно в крайморската община. И докато арендатори и председатели на земеделски кооперации се жалват, че добивите са под планираните, специалистите от Добруджанския земеделски институт коментират, че за сметка на това, качеството на пшеницата там ще е по-високо.
 
В останалата част от региона обаче втора седмица вали и не позволява на комбайните да влязат в нивите. Жътвата на ечемика стартира преди повече от 10 дни, но в момента също е в застой. По разбираеми причини, най-напреднали в прибирането му са стопаните от шабленско – произведени са 3 978т. от 10 200 дка при среден добив 390 кг./дка. Най-висок среден добив от тази култура засега има в община Добрич – 540 кг., но с нея тук са прибрани 108 т. от едва 200 дка. Втори по производителност са в другата крайморска община – Каварна. Там са пожънати 7 100 дка с ечемик  при среден добив 490 кг./дка. Следват ги стопаните от генералтошевско с 450 кг. и община Добричка с 4860 дка реколтирани площи и среден добив от 421 кг./дка. Общо за областта прибраният ечемик е 10 691т. при среден добив 432 кг./дка. В Тервел и Крушари въобще не зажънаха ечемика, съобщават от Областна дирекция „Земеделие и гори”. При тях още не е постъпила информация за полегнала пшеница, за което се оплакаха производители от община Добричка. Не е прибирана и рапица.
 
Заради дъждовете и бурните ветрове обаче пшеницата на много места започва да кафенее, въпреки че още е в млечно състояние. „Ако валежите продължат, ще стане опасно за реколта 2010, тъй като пшеницата ще започне да почернява, а не е изключено и да настъпи покълване на зрънцата още докато са на стеблото”, сподели Георги Петков – дребен земеделски производител от с.Бранище, който обработва 480 дка. Това неминуемо ще доведе до загуби, защото ще се отрази негативно на хектолитровото число на зърното на хлебопекарните качества на пшеницата. В даден момент ще става само за фураж. Разходите за обработка на почвата и сеитба са в порядъка на 55 – 60 лв./дка, ако се използва собствена техника, но ако е под наем, цената се вдига.
 
Сега предлаганите цени не могат да покрият даже себестойността на зърното, жалват се и крупни арендатори от по-облагодетелстваните крайморски общини. Търговци изкупуват ечемика по 17 ст./кг. и дават за пшеницата по 19 – 20 ст. В същото време компонентите, които формират себестойността на зърното се вдигат, особено петролът в последните дни. „Освен, че ние чакаме доходи, хората чакат ренти”, споделя Стоян Ковачев, който обработва около 60 000 дка в землищата на Шабла, Каварна и Тервел. Ниските изкупни цени са основният проблем на зърнопроизводителите, затова те смятат, че държавата трябва да се намеси. В този аспект ги подкрепят и специалистите от Добруджанския земеделски институт (ДЗИ), които не приемат аргумента, че управляващите не могат да влияят на пазарните отношения. Защото „земеделие не се прави с пари, а с много пари!”, заковава Ковачев.
 
Рапицата се очертава като печеливша култура и с всяка изминала година увеличава своите територии в Добруджа. „Тя гарантира известен доход, с който арендаторите да могат да покрият рентите, защото тази година се очертава пшеницата и ечемикът да бъдат на загуба”, споделя още Ковачев. Той обаче се опасява, че тя ще измести производството на хлебно зърно именно заради високата си изкупна цена. Според него е необходима стратегия на МЗХ в това отношение. „Поне 60% от земята трябва да се сее с пшеница”, казва добруджанецът, „за да не останем без хляб”. От ДЗИ обаче не споделят неговите опасения. „Ако има някаква опасност, тя е по-скоро за слънчогледа, защото заради сеитбооборота, рапицата няма как да измести житна култура, а маслодайна”, коментира зам. директорът на ДЗИ ст.н.с. Николай Ценов.