Дойде времето всички държави, които се присъединихме към ЕС от 2004 г. насам, да се постараем да постигнем това: изразът Обща политика да не е просто израз, а реалност. 
 
Това каза Зденек Яндейсек, председател на Селскостопанска камара на Чехия по време на дискусия за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., състояла се на Осмия агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)
 
„Не бива да продължава тенденцията, която от 2004 г. досега продължава – новоприсъединилите се държави членки да намаляват своята селскостопанска продукция, а това важи с особена сила за животновъдството, докато т. нар. стари държави – първите 15, увеличиха своята продукция двойно и тройно. 
 
Това, смея да кажа, беше нашата представа, като влязохме в ЕС, но това не беше нашата цел. Нашата представа беше, че всички ще произвеждаме повече и ще имаме преимущества, т. е. специализацията от определените области“, каза Яндейсек. 
 

Единен пазар реално няма

 
По думите му, ако земеделската общност в Европа иска да има силна ОСП, трябва да се решат две основни неща -  да се зададе справедлива политика в селското стопанство и да се установи един общ пазар. 
 
„А не единен пазар в много отношения, какъвто ни го представя Европейският съюз. Трябва да доближим плащанията на единица площ, за да са по-сходни между отделните страни“, добави  Яндейсек. 
 
Според него не е правилно Холандия, която има прекрасни условия за земеделие, да взема почти 400 евро/ха, а в Хърватия или Латвия да взимат по 95 евро/ха. 
 
„Според мене този, който има по-лоши условия, трябва да взима повече, а не по-малко“, коментира Зденек Яндейсек.
 

Несправедливости при финансирането 

 
Освен това той смята, че не е справедливо да има разлика в процентите на финансирането на различните държави членки по Втори стълб. 
 
„Словакия има 25% финансиране, Австрия 100%, Германия 60%, Холандия 60%. Това за мене не е единен пазар. Получава се така, че държавите, които се присъединихме по-късно, нашата продукция не е конкурентна, защото разходите ни са еднакви, но финансирането е различно. 
 
Истината е, че в първите 15 държави тази помощ е около 4 пъти по-голяма, отколкото в нашите. Как да се конкурираме, като при нас постъпват продукти, които са с 30-40% по-ниска себестойност“, коментира  Яндейсек.
 
Според него именно това са аспектите, за които трябва да се говори, когато се подготвят стратегическите планове на държавите-членки. 
 
„Ако не доближим нивото, новите страни-членки ще имат големи проблеми“, посочи представителят на чешката земеделска камара.
По думите му Чехия не иска да има тавани на плащанията. 
 

Следете темата и на cap4us.fermer.bg