Вирусните болести имат най-голямо значение за зеленчуковите култури през последните години. Това каза за Агри.БГ проф. Йорданка Станчева, агроном, учен и преподавател с дългогодишна практика, автор на книгата “Болести по зеленчуковите култури”.

Гласувайте: Какво очаквате от служебния земеделски министър?

По думите на проф. Станчева, чиито научни интереси са в областта на фитопатологията и растителната селекция - въпреки че болестите при растенията, както и тези при хората, са много различни видове, то и в двата случая значението на вирусните болести се повишава. 

“Това е породено от общото намаляване на имунните възможности на културите поради лоши условия на отглеждане, неправилни технологии, промени в климата”, посочва тя.

“Доматите до преди години бяха една от най-адаптивните култури и не случайно нашите баби казваха: Расте като плевел, дори да не го поливаш - дава пример проф. Станчева - Често се засяваха домати директно в нивите с тютюн и царевица, за да могат работничките да не си носят от вкъщи, докато работят в нивата. Сега това е невъзможно. И тази година в много райони на страната доматите вече са оскубани и не се реализира никаква продукция. Така най-масовата култура - доматът, от най-адаптивна стана най-чувствителната”, допълва професорката. 

Промени в технологията на отглеждане на културите

“Преди всичко, през последните години ние започнахме да извършваме една много интензивна промяна във видовата и сортовата структура. Появиха се много нови сортове и хибриди, които не са българска селекция и не са адаптирани към нашите почвено-метеорологични условия - обяснява проф. Йорданка Станчева - Освен това, в масовото производство се появиха редица фактори като култивационни съоръжения, които са климатизирани в различна степен с модификация на условията. Нещо повече, те се регулират на основата на компютърни технологии. Появиха се нови химични протектанти, нови терапевтични средства - т.е. промени се цялата технология на отглеждане на културите.

Редица фитопатогени попадат върху зеленчуковите култури заради някои специфики на отглеждането им, които са свързани с получаване на механични рани и навлизане на раневи паразити - при кършене, колтучене, превързване - практики, тясно свързани с потребностите им на отглеждане, уточнява проф. Станчева. 

Промените в климата

До голяма степен влияние върху боледуването на зеленчуците оказват промените в климата. От една страна, времето загуби цикличния си характер, към който отделните видове и сортове са се адаптирали добре. И в момента някои етапи от жизнения цикъл на зеленчуковите култури попадат в абсолютно неподходящо за развитието им време, като късните пролетни и ранните есенни слани. Освен това проф. Станчева обяснява и един от косвените ефекти от промяната в климата:

“Повишаването на температурите през зимата в последните години доведе до запазване и намножаване на листни въшки, трипсове, цикади, които презимуват. Те са вектори и разнасят много голяма част от вирусните болести, повишавайки риска за отглеждането на редица земеделски култури”. 

Въпреки че вирусните болести са с най-голямо значение за зеленчуковите култури, проф. Станчева подчертава, че в никакъв случай не трябва да се игнорират и останалите групи болести - бактериалните и гъбните, при които има добре разработени мерки за контрол. 


Антиекологичната секлекция 

Сред основните фактори, които оказват влияние върху фитосанитарното състояние на културите, проф. Йорданка Станчева поставя намалените имунни възможности на културите. Една от причините за намаляване на растителния имунитет е “антиекологична селекция” - селекцията, насочена основно към постигане на високи добиви. “По този начин цялата енергия на растението е насочена именно към получаване на много продукция. На самото растение не му остава енергия, за да обезпечи своята адаптивност и устойчивост към различни стресови параметри на средата”, обяснява професорката. 

За да се подобри имунитетът на растенията, е необходимо, от една страна, да се откажем малко от продуктивността, а от друга страна, е необходимостта от разнообразно хранене на културите - органично (да съдържа макроелементи, микроелементи, хуминови киселини, фулвинови киселини, които са витамините за растенията), казва още проф. Станчева.