Запарване на плодовете при семковите овощни видове и корковидни ядки при ябълката и крушата.

Запарване на плодовете при семковите овощни видове

Симптоми при запарването на плодовете.

Болестта се развива по време на запазване на семковите плодовете. По кожицата им се образува светлокафяво петно с неправилна форма. Отначало повредите се наблюдават само по светлооцветената част на плодовете, но по-късно се разрастват, като обхващат цялата повърхност и проникват на дълбочина до 1 см. в месестата консистенция.

Причинител на запарването на плодовете.

Причинител на запарването на плодовете са високи концентрации на токсични вещества. В периода на доузряване плодовете отделят летливи вещества на ненаситения въглерод алфа-ферназен, които са токсични. Вредните концентрации са най-високи при температура 5°С и най-слаби при 0°С. Болестта се развива по-силно при условия на лошо проветряване, нарушен температурен режим и когато се натрупват в големи дози метилов алкохол, ацеталдехид, оцетна киселина и други отровни газове. Симптоми на запарването на плодовете не се наблюдават при температура 0°С и над 30°С. Особено пагубни са последствията при прибиране на неузрели плодове от градини, торени с високи дози азот и обилно напоявани.

Борба със запарването на плодовете.

В плодохранилищата да се запазват добре узрели плодове при ниски температури, добро проветряване и относителна влажност 85-90%. Развитието на болестта се потиска, ако плодовете се потопят за 20 секунди в разтвор на препаратите етоксикоин (стоп склад) - 0.3% или дифенил амин - 0.1%. Задоволителни резултати се получават и при пръскане на растенията преди беритбата на плодовете с горните препарати или с тиабензолсъдържащи средства (Бенлейт, Дерозал).

Корковидни ядки при ябълката и крушата.

Симптоми на корковидните ядки при ябълката и крушата.

Корковидните ядки се проявяват се в периода на усилената вегетация на растенията. Листата на дърветата имат хлоротичен вид. Кората на леторастите се изпъстря с многобройни корковидни пришки. Върховете често засъхват. По младите завръзи се явяват също корковидни петна, които причиняват напукване и гниене на плода. Типични са проявите по вече нарастналите плодове. От страна на семенната кутийка масово се образуват корковидни ядки. Те са единични или на групи. Болните тъкани са сухи, кафяви, рязко ограничени от здравите клетки. Петната пречат на нарастването на плодовете, поради което те са деформирани. Съдържат по-малко захари, повече скорбяла и имат ниско съдържание на елемента бор.

Причинител на корковидните ядки при ябълката и крушата.

Причинител на корковидните ядки при ябълката и крушата е липса на микроелемента бор. През време на усилената вегетация на растенията борът се изтегля от плодовете, което причинява загиване на тъканите. Проявите са по-силни при буйно развиващи се растения, отглеждани на карбонатни почви с лоша аерация или вулканичен произход. В тези почви разтворимият бор е в ниско количество и недостигът му се чувства при засушаване или чести поливки. При обилно торене на овощните дървета с амонив сулфат и суперфосфат повредите се засилват.

Борба с корковидните ядки при ябълката и крушата.

Новите градини трябва да се създават на подходящи почви или със сортове, които слабо реагират при недостиг на бор. За ограничаване на загубите се препоръчва торене на овощни градини с борсъдържащи съединения (боракс по 10 гр. на дърво). В овощните градини трябва да се поддържа висока агротехника. С оглед равномерното разпределение на плодовете трябва да се провеждат подходящи резитби. Ограничаването на повредите се постига и при пръскане на дърветата с Боракс в доза 0,3-0,5%.