България е домакин на работна среща по проект Sustaingas (Устойчив газ), чиято цел са перспективите за производство на биогаз. Ръководител на проекта е Волфганг Бааске. В интервю за Фермер.БГ той уточни, че проектът на първо място е насочен към фермерите и техните браншови организациите и най-вече към биопроизводителите, както и към доставчиците на зелена енергия. За производството на био биогаз се използват отпадъци от земеделската дейност – слама от зърнени култури (царевица, пшенца ), слънчоглед, отпадъците от резитбата в лозарството и овощарството, както и отпадъци от животновъдството.

 

Волфганг Бааске

 

Г-н Бааске, каква е целта на проекта? И кои са участниците в него?
Целта е да се популяризира производството на биогаз, защото това е възобновяем енергиен източник и разширяването на производството на биогаз ще ни спести проблемите, които имаме от производството на енергия от въглища, нефт или ядрена енергетика. В проекта участват Германия, Испания, Австрия, Дания, Полша и България.

 

Какво е разбирането от страна на фермерите във всяка от страните към производството на биогаз?
До момента попитахме много фермери, които вече имат такъв тип производство, както и такива, които засега само се интересуват от производство на биогаз. Оказа се, че навсякъде интересът е много голям. Интересно е, че голяма част от биоземеделците също проявяват интерес към темата, защото това им дава възможност те да подсигуряват топлина за фермата и домакинството си, електроенергия, а и да могат да използват остатъчните ресурси от земеделското си производство по най-рационален начин.
 

[news]

Каква е държавната политика във всяка от страните-участнички в проекта към производството на биогаз?
Има много големи разлики по отношение на политиката в отделните страни. Например Германия изпътка много сериозно с производството на биогаз, в това число и от биоземеделие. Докато в другите страни явно все още няма достатъчно информация. Може би влияние върху това имат и финансовите специфики, но е факт, че в другите страни, освен Германия, няма толкова много инсталации за биогаз. Като цяло в Европа е много видима разликата между групата от източни и южни държави, в които има все още много малко инсталации за биогаз, и западните и северните държави.

 

Каква е необходимата на един фермер инвестиция за една такава инсталация?
Най-евтината инсталация струва около 300 000 евро, но може да стигне и до 1 млн. евро в зависимост от размера на фермата и производството на еленергия. Има интересни примери от Бавария, където се правят много по-евтини инсталации, но в много по-малък мащаб. Това всъщност, би могло да бъде един добър пример за страни като България, заради мащаба на фермите. За България са приложими и мини инсталациите.

 

Има ли инструменти за държавно или европейско финансиране за изграждането на инсталации за биогаз?
Основният финансов инструмент все още е субсидията, която се получава от производтвото на такъв тип енергия (ВЕИ), но все повече вниманието се насочва към намирането на възможност за директно финансиране посредством проекти или фондове, за да не се разчита само на последващо субсидиране на такъв тип производство.

 

Какво очаквате да постигнете в края на този проект?
Проектът е насочен основно към биоземеделците и това, което правим в този проект, е основно да разпространяваме информация, както и да организираме различни тренинги и семинари. Целта е, както казах в началото, популяризацията на такъв тип производство от една страна, а от друга – да се убедят повече хора в необходимостта от създаването на инсталации за биогаз в своите ферми.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!