Около 1000 души – качествена работна ръка са дефицитни за бранша овце и кози. Хората по селата вече имат други начини за изкарване на пари – трюфели, липа, охлюви и т.н. и до 7-8 години ще придобием облика на западноевропейските ферми  и полуномадското овцевъдство, което практикуваме в България, ще приключи – т.е. пашата ще бъде лукс, защото няма кой да изкарва животните.
 
 
В Испания, Франция, Португалия и др. животните се гледат основно оборно. И основната причина е липсата на работна ръка. Това каза съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев. 
По думите му заплатите в сектора на овцевъдството не са малки, защото голяма част от производителите дават поне по 1000 лв. на човек 
 
Именно поради липсата на пастири от НОКА водят разговори с министерството на труда и социалната политика да се даде възможност да се внасят работници от чужбина. 
„Надявам се в много кратки срокове да имаме зелена светлина, за да можем да започнем“, каза Караколев. 
 
 
Иначе в  България, според агростатистиката, има 1 300 000 овце, а според НОКА те са около милион. 
„Това разминаване се дължи на това, че те използват данните от ветеринарната система, което на практика означава, че те казват, че в България има 1 300 000 ушни марки. Но във всяка ферма има по една чантичка с ушни марки. Представете си какъв буфер се получава“, коментара Караколев на пресконференция в БТА. 
 
Той каза, че решението на този проблем е намерено в Испания и други държави в Европа, където ушната марка е сведена до информация за собственика, а информацията за животното се съдържа в т.нар. търбушен болус (микрочип, който се поглъща от животното).
 
Според Караколев, за да не загиват малките производители по селата решението са директните продажби. 
„Късата верига на доставки трябва да се развие и това е единственото спасение за тези малки производители. Сегашният модел е остарял – производителят събира суровина, ние не му позволяваме да я преработва легално и да я реализира както и където намери за добре.  А за да си получи субсидиите, той е принуден да продава суровината с фактура на някой изкупвач. Някои от тях дори не знаят в коя мандра отива млякото им“, отбеляза съпредседателят на НОКА и добави: „Това вкарва малкия производител в една остра зависимост към изкупвачи и преработватели“. 
 
По думите на Караколев в момента изкупната цена на суровото овче мляко е 1.10 лв.
„Това е унищожение за тези хора. Те имат една възможност – или да продават на всеки един по отделно по 2.00 – 2.50 лв./литъра, или да преработи това мляко в сирене и да го продаде на 8.00 лв., което е добре. Но тази възможност им е отнета и им се казва, че ако правят това, трябва да забравят за субсидията“, добави Караколев.