Виолета Койчева не е попаднала случайно в земеделието, по образование е зооинженер и през целия си живот е работила в селското стопанство. Без да съжалява за избора си.
Преди реформите от началото на 90-те години, Виолета е управлявала телеугоително стопанство в село Бели Брег. След като се връща от майчинство попада в най-трудния период за родното земеделие и става председател на ликвидационен съвет.
„По принуда трябваше да развалям АПК – Раднево, но разделих земите така, че в четирите населени места, където имаше ниви на агрокомплекса се създадоха кооперации“, разказва борбената земеделка, която срещнахме на земеделските протести в София през септември.
Тя тежко преживяла унищожаването на животновъдството, защото телета и юници „като картини“ отишли под ножа при връщането им на наследниците. От ликвидационния съвет Виолета Койчева се е прехвърлила да работи в кооперацията на село Бели Бряг. И така от 1994 г. досега. Вече почти 30 години държи кормилото на кооперацията и всеки ден се бори с предизвикателствата в родното земеделие на терен.
Сега кооперацията стопанисва 10 000 дка, но голяма част от първоначално очертаните ниви са били изкопани от мините. Държавното предприятие започнало да плаща баснословни суми (за онова време) и да изкупува плодородните тракийски земи, за да вади въглищата, които лежат под тях. „Досега се боря с мините и техните изисквания. Много тежко се работи с тях. Земята ни намалява постоянно, но успяхме да вземем 7 000 дка от фалирала кооперация в региона, за да продължим да работим“, разказва още Койчева.
Веднага след като купят земя от собственици, от мините теглят браздата и парадоксалното е, че сега кооперацията обработва под наем земите, които някога са били нейни. През миналата година наемът е бил над 80 лв./дка плюс инфлационния процент, който е 17.8%. Тази година условията пак са същите, но Виолета се надява поне инфлационният процент да бъде по-малък.
Виолета се справя с трудностите в работата за сметка на семейството, става ясно от думите и. Дъщеря й вече е дипломиран лекар, но в годините се е случвало дори да бъде „забравена“ в детската градина.
„Липсва ми животновъдството, но вече започна да ми харесва повече растениевъдството, защото много бързо се развива процеса - сееш и след няколко месеца береш плодовете, докато при животните трябва да се чака повече“, споделя още Койчева.
Сега кооперацията, която ръководи отглежда пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица, памук също е имало навремето.
„Аз съм малко по-консервативно настроена и работя по старите изпитани технологии, макар да приемам и всичко ново. Но това, че трябва да се променя обработката на земята, няма да се отрази добре на културите по-нататък. Нашите условия на работа са различни от западноевропейските, всяка страна си иска специфика“, разказва още тя.
Изискванията на новата Обща селскостопанска политика не отговарят на българската действителност, засушаването също си казва думата, става ясно от думите й.
„Много обичам земеделието, не ми е взело много от живота, в последните години ми отнема почивката, но не съжалявам. На работа съм от сутрин до вечер, успях да развия живота си както исках“, споделя Виолета Койчева и препоръчва на младите да не се плашат от работата в селското стопанство.
Нейната рецепта за успех не е сложна - необходимо е обаче да обичаш, това което правиш и да не ти тежи да ходиш на работа.
;void(0);){kind=link}