Рязкото поевтиняване на фотоволтаичните системи за производство на електроенергия от слънцето в световен мащаб откри нови възможности за напояване на земеделските площи.
 
 
Европейският проект MASLOWATEN, координиран от испанския професор Луис Нарварте, показа как на практика новите технологии могат да достигнат до земеделските стопанства.
 
Фотоволтаичните помпени системи за напояване в земеделието в широк спектър от мощности имат обещаващо бъдеще в Южна Европа, показа опитът на екипът от европейски учени, инженери, производители на оборудване, кооперативи за напояване и ферми.
 
Пътуването на фотоволтаичните технологии към пазарното им приложение в селското стопанство ще продължи през тази година в България. От 1 юни Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници на БАН започва работа по новия европейски проект GRECO.
 
За някои възможности, които се откриват пред земеделските стопани от фотоволтаичните системи, Фермер.БГ разговаря с доц. Николай Тютюнджиев от Лабораторията на БАН, национален координатор на проекта.
 
- Доц. Тютюнджиев, бихте ли разказали за проекта GRECO.
- Стратегическите направления за използването на слънчевата енергия, а също и на водата, са основен предмет на проекта. Работата по него ще продължи три години с европейски средства по програмата „Хоризонт 2020“. Задачите по проекта ще бъдат зададени от обществото, от земеделските стопани. Идеята не е хората от науката да поставят рамките, а да потърсим решения, които са най-полезни за обществото.
 
- Как вие, учените от БАН, влязохте в този проект?
- От години работим с проф. Нарварте. Сега това е продължение на предишен проект, по който сме работили заедно - PV Crops, финансиран по Седма рамкова програма и приключи приключи 2015 г. 
 
Основната базова научна организация е Политехническият университет в Мадрид. Това са хората, които формират екипа. Ние бяхме поканени, както преди, така и сега, да участваме, за да направим трансфер на нови технологии в България от най-различно естество. Колегите тестват различни варианти. Смятат, че за нас това е подходящо. Имаме достатъчно капацитет, както технически, така и научен, да бъдем партньори в този проект. Така че най-вероятно ще направим някакви демонстрационни инсталации в България.
 
 
- Проблемите с напояването обаче са много повече от това има ли достъп до мрежата и каква е цената на тока за помпите.
- Добре знам как стои въпросът с напояването в България. След 1990 г. рязко паднаха поливните площи и интересът към тази дейност, но сега с окрупняването на земеделието има възраждане. Дори част от моя екип миналата година участваше при асамблирането на нов тип ротационни помпени системи в Северозападния регион. Появяват се вече нов тип помпени системи и ако можем да включим към тях и слънчевата енергия, мисля, че това е нашата задача.
 
- Какви партньори от аграрния сектор търсите за работа по проекта?
- Преди всичко крайни клиенти, които се занимават активно със земеделие и имат нужда от напояване. 
 
- От значение ли е размерът на площите?
- Идеята е в зависимост от нуждите да предложим техническо решение. Такъв тип задачи могат да тръгнат отзад напред. Защото виждате, че и в проекта MASLOWATEN мощностите слизат до 40 киловата, но достигат и до 200-300 киловата. Вариантът за Сардиния ще бъде подходящ и за наши условия, като е възможен и за по-дребни земеделски производители.
 
Карта на фотоволтаичните системи за напояване по европейския проект MASLOWATEN
 
Дори можем да слезем до още по-малки мощности, защото както помпената система, така и фотоволтаичната система е на модулен принцип. Тя може да се разширява или да се редуцира в зависимост от конкретните нужди. Така се тръгва отзад напред – фермерът какви нужди има, какъв тип напояване му трябва, дали ще е от язовир, дали ще е от дълбоки кладенци. След това вече се пристъпва към конкретния случай. В международния проект е по същия начин – разглеждат конкретния случай, съществуваща система с дизелови генератори може да се обнови със електрозахранване от слънцето.
 
Смятам по същата технология, със същия трансфер на знания да се работи и тук, в България. Ако има интерес от фермери, веднага можем да установим контакти и да направим предварителни проучвания какъв тип система да бъде изградена и каква ще бъде стойността на тази система.
 
- Поначало новите технологии трудно си пробиват път?
- В случая предполагам, че ще има интерес. Може би е малко рано започваме, защото този сектор в България още не осъзнава необходимостта от такъв вид технологии. При нас са идвали запитвания за малки мобилни фотоволтаични системи, които могат да се закачат като ремаркета, да се разгъват и после да се прибират, да кажем всяка вечер или сезонно. При тези инсталации сегментът е малко по-голям. Но сме се разбрали, че и всичко по-малко може да се направи за целите на селското стопанство в България, стига да има желаещи да направим такива демонстрационни системи.
 
 
Участвайки по тези програми, ние също можем да помагаме за изготвянето на техническа документация, дори евентуално за участие по различни финансови схеми за частично финансиране или за икономии по отношение на изготвянето на проектантска документация. Така че на различно ниво можем да партнираме, защото помпената система за нас е една добавка към една слънчева система, а ние вече много години се занимаваме с това как се узаконяват слънчеви системи в България. Ценното тук е, че няма нужда да се сменя предназначението на земята. Знаете какъв проблем беше в България с качествените земи – как четвърта категория се превръща в земя за индустриални цели, за да стане фотоволтаичен парк. Беше кошмарна история. 
 
- Каква е причината за слънчевите панели за напояването да не се налага  промяна в предназначението на земята?
- Тези системи не са индустриални инсталации, а представляват усъвършенстване на земеделска техника. Фотоволтаиците заменят се дизелова инсталация, която замърсява околната среда. Вместо нея се слага възобновяем енергиен източник. В това има и биоелемент. Енергията, която се произвежда за земеделски нужди, е от слънцето. Така че няма как тази технология да не се развива в бъдеще. Още повече, че при нас обществото вече става чувствително към проблема с аерозолите и със замърсяването.
 
- А и чувствително паднаха цените на фотоволтаичните инсталации.
- Да, наистина. В началото, като правехме калкулация за себестойност и възвръщаемост на инвестицията, цените на модулите бяха от порядъка 3.5-4.0 евро на ват. А сега, въпреки някои мита, които ЕС въведе за китайското производство, равнището на цените са 0.5-0.7 евро на ват, което съществено улесняват изграждането на такава система. И още нещо: в края на крайщата това вече започна да се превръща в инженерингова дейност – не е чисто лабораторна. Нашата задача е не толкова да изобретим нещо ново, а по-скоро да адаптираме технологиите в наши условия и да бъдем полезни в сектора „Селско стопанство“ в България с възможно най-иновативни решения, които в рамките на Европейската общност вече се доказват като зряла технология.