Руски учени са открили няколко хибрида пшеница и див пирей, които са необичайно устойчиви към преждевременно покълване.
 
 
Изследователите са открили в тяхната ДНК ген, който чрез обикновено кръстосване може да се включи в генома на хлебната пшеница, за да се постигне значително повишаване на добивите, съобщи zol.ru.
 
„Тези данни може да се използват за пренасяне на гена чрез обичайните методи на селекция на пшеницата, тоест за създаване на сортове обикновена пшеница, която е устойчива на прорастване в периода преди прибирането  на реколтата.
 
За целта ще се използва генетичния потенциал на диворастящите родственици“, обяснява Генадий Карлов, ръководител на Центъра за молекулярна биотехнология „Тимирязев“, цитиран от пресслужбата на Руския научен фонд.
 
 
Един от главните врагове на реколтата от пшенични култури, освен насекомите-вредители и мишките, са дъждовете и мъглите. Те чувствително намаляват добивите по една проста причина. При контакт с дъждовните капки или с влагата от мъглата част от зрелите зърна започват да покълват вътре в самия клас.
 
Това значително понижава качеството на брашното и не позволява на агрономите да използват многогодишни хибриди пшеница, които са особено засегнати от този проблем.
 
Карлов и неговите проблеми са направили първата крачка към намирането на решение, след като намерили няколко устойчиви на прорастване хибридни сорта треви в колекцията на Главната ботаническа градина на Руската академия на науките (РАН).
 
За целта учените отгледали разсад от 87 хибрида пирей на обикновена нива. Изчакали узряването им и поставили част от добитите семена в специална камера, в която били създадени идеални условия за прорастване. Това позволило на изследователите да отделят най-устойчивите семена, да разшифроват тяхната ДНК и да намерят гените, които са свързани с това свойство.
 
 
Експериментите показали, че вероятността от прорастване на зърната зависи най-силно от строежа на гена Vp-1, който отговаря за растежа на зародиша в пшениченото зърно в последните стадии от развитието му.
 
Неговата най-рядка разновидност - ThVp-1d, която се среща в около 15% от тревистите растения, най-силно предпазва хибридните видове пшеница и пирей от прорастване.
 
Учените отбелязват, че този ген може да се в ДНК на сортовата пшеница, ще както с помощта на генни модификации, така и чрез обичайно кръстосване. Така получените растения ще осигуряват много по-високи добиви от зърно и ще бъдат много по-устойчиви на лошо време в сравнение с техните предшественици.
 
По-нататъшното изучаване на тези хибриди и подобряването на техните свойства ще позволи да се сбъдне старата мечта на руските селекционери – да отгледат многогодишни сортове зърнени култури, които ще притежават едновременно най-добрите качества на хлебната пшеница и на дивия пирей, като при това няма да имат техните недостатъци.