Оборският тор често е изключван като възможен вариант за торене. Това е така, защото спецификата относно това кога да вкараме тора и кой точно е голяма. Въпреки това правилното торене с оборски тор остава чудесно решение както за растенията, така и за крайните продукти.
 
 
Химичният състав на пресния оборски тор се колебае в широки граници и зависи от храната на животните, вида и количеството на постелята, степента на разлагане и други. В него химичните елементи са свързани в разнообразни органични съединения:  въглехидрати, азотсъдържащи органични киселини и техните соли. Оборският тор поддържа равновесието на хумуса, спомага за подобряване буферната и поглъщателна способност на почвата и влияе благоприятно върху физичните и механични свойства, пише в свой материал Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).
 
При минерализацията на оборския тор, почвата се обогатява с въглероден диоксит, част от който с водата образува въглена киселина. Така се увеличава разтворимостта на редица хранителни вещества. Оборският тор освен това съдържа някои ауксини, ензими, хормони, антибиотици, които стимулират развитието на растенията.
 
 
С увеличаване броя на частните ферми, оборският тор се съхранява на торища или на открити площадки в близост до фермите. Там настъпват промени, като количеството на сухото вещество бързо намалява, а концентрацията на хранителните вещества се увеличава.
 
Най-често фермерите съхраняват оборския тор по студен начин, при което ферментационните процеси протичат при анаеробни условия. Пресният оборски тор трябва да се изнася всеки ден от обора и да се натрупва на площадката, като веднага се притъпква, докато височината на фигурата достигне до 1 -1,5 метра. При студеният начин на съхранение на оборския тор температурата в купа отвътре не надмина-ва 25-35° С, разлагането на органичната маса е по-бавно и загубите на органично вещество и азот са по-малки. Така полуразложения тор се получава за 3-4 месеца, а разпожения за 7-8 месеца. Обикновено от една крава годишно се получават около 5-9 тона, от един кон 4-7 тона, от една овца 400-500 кг пресен оборски тор.
 
Пресният оборски тор, при който сламата е с още запазен жълт цвят и здравина, червено-жълт или зелен, може да се използва само като биотопливо в разсадопроизводството или при отглеждане на културите в оранжериите. Такъв оборски тор не бива да се внася в почвата, защото съдържа много въглехидрати и разлагането на азотсъдържащите вещества е все още бавен процес. В разсадопроизводството за една парникова рамка при топлите парници е необходим около 60 кг, а при полутоплите около 40 кг пресен оборски тор.
 
 
 
Полуразложеният оборски тор е загубил вече 20% от първоначалното си тегло. В него сламата все още се различава, но цветът й е кафяв и ферментационните процеси на азотсъдържащите вещества са вече напреднали точно такъв оборски тор трябва да внасят фермерите в почвата. Той съдържа около 0.6% азот, 0.2% Р2О5 и 0.6%К2О.
 
Разложеният оборски тор е загубил около 50% от първоначалното си тегло. Сламата в него не се различава и цялата маса е черна и мазна. Хранителните вещества са в достъпна за растенията форма.
 
Прегорелият оборски тор пък е загубил 75% от първоначалното си тегло.
 
Фермерите трябва да използват оборски тор предимно при окопни култури – царевица, захарно цвекло, слънчоглед и други, като се заорава с дълбоката оран през есента. Той може да се разпръсква по цялата площ, да се внася в бразди или гнез-да.
 
Нормата на торене с оборски тор зависи от състоянието му, почвено-климатичните условия, очакван добив и други. Обикновено при полските култури се внася 2-4 тона полуразложен оборски тор на декар. През първата година се оползотворява 20-25% от азота, 30-35% от фосфора и около 60% от калия, а последиците за азот е приблизително 15%, за фосфора-20%, и 10% за калия, от количествата хранителни вещества, внесени в предшестващите години. От един тон оборски тор, растенията през първата година ще могат да усвоят около 1.5 кг азот, 0.8 кг фосфор и 4.5 кг калий.