Стана една безумна конкуренция в бизнеса на сертифициращите фирми. За пример във Франция са 9 при 65 000 клиенти, в България са 16, при 6 000 – 7 000 клиенти. Изобщо не може да става сравнение. Това коментира пред Фермер.БГ д-р Стоилко Апостолов, управител на „Биоселена“.
 
 
По думите му проблемът е, че има много производители, които се водят био, само заради субсидията.
„При тях няма риск да им хванат нещо в крайния продукт, заради което после да получат някаква санкция. На практика те са неуловими.
 
Ако сертифицираш ливада и пасища без животни и продаваш сеното просто ей така или само го косиш, за да изчистиш пасището и да вземеш субсидията, тези хора няма как бъдат хванати в нарушение, че да могат да санкционират сертифициращата фирма. А до момента не е наложена санкция на нито една сертифицираща фирма, въпреки негативните доклади на комисията“, каза д-р Апостолов. 
 
Според него  трябва да започне да се прилага законодателството. 
„Имаме хубави, големи ферми, които са водещи в отрасъла. Слагат етикети, следят за правилата, но покрай тях има и такива, които се промъкнаха и такива, които изпомпват парите от мерките. Ако имаше един огромен чувал с пари, който не свършва никога, нямаше да има проблем. всичко щеше да е по мед и масло. Проблемите станаха, когато парите свършиха“, коментира д-р Апостолов.  
 
 
Той смята, че подкрепата за ливади и пасища и фуражни култури е безполезна, щом животните, които ядат този фураж не са сертифицирани. 
„Това е безсмислено. Единствената полза е за околната среда, че на тези пасища не се хвърлят изкуствени торове“, отбеляза Стоилко Апостолов.  
 
Във биопчеларството също има неща, които трябва да се подобрят. 
„Оказа се, че изпреварваме целият свят – на второ  място сме след Бразилия по сертифициране на пчелни семейства. Включително и в суперинтензивни райони, където не се спазва това отстояние от 3 км около пчелина. И някой трябва да наложи спазването на тези правила“, каза Апостолов. 
 
Според него трябва да се преразгледа и големината на ставките за някои култури, тъй като са твърде високи.  
„Миналата седмица бях в Брюксел на среща с представители на биобизнеса. И като сравнявахме ставките – нашите са като в Дания.  Това провокира много нездрав интерес, което позволява на едни хора да произвеждат, без да се интересуват от новости, от технологии, а също и да си повишат добивите. Колкото и да приберем е все едно, защото субсидията е като в Дания, а стандартът ни е като за третия свят. Оттам идват и тези изкривявания“, коментира управителят на „Биоселена“. 
 
 
Според него, ако субсидията е по-малка ще има и по-голям интерес от страна на фермерите да прилагат повече новости.
„В Белгия при биопшеницата средният добив е 600 кг/дка. Ние тук, ако ожънем 200 кг биопшеница е рекорд. Биото не е производство от преди 300 години, а е съвременно производство. Добивите почти догонват конвенционалните.  А ние просто спираме да пръскаме и каквото ожънем и чакаме субсидията да компенсира разликата“, добави Апостолов. 
 
Той разказа, че френските биопроизводители не са си взимали субсидиите от 2 години – сега чакат да им се плати за 2015 г. 
„Но това не е спряло бизнеса – и фермерите, и преработвателите работят, и всички деца в училищата там ядат биопродукти“, коментира управителят на „Биоселена“. 
 
По повод новия регламент за биопроизводството, който Европейската комисия (ЕК) представи преди дни, Апостолов каза: „В много неочаквана посока започнаха да се развиват нещата с новия биорегламент на Европейската комисия. Залитнаха типично  по чиновнически в измерване на някакви остатъчни количества пестициди в продуктите. Работата беше почти пред провал и да се спре да се работи изобщо по този нов регламент, докато не се изчистят текстовете. Реално намериха някакъв временен компромис, не знам докъде ще издържи. 
 
Но не е там работата. Биоземеделието не е търсене на вредни вещества в даден продукт. Биоземеделието е процес на производство и на сертифициране. При съмнения се взимат проби, не може всеки продукт да се проверява. Иначе тези продукти ще станат непродаваеми – само една проба за тежки метали е 90 лв. 
Идеята тук е да се контролира процесът на производство. И съответно фермерът да покаже, че спазва изискванията с документи, записи и т.н.“.