Пазар за българско агнешко месо има, но конкуренцията е жестока, заяви в интервю за Фермер.БГ Симеон Караколев, председател на Националната асоциация за развъждане синтетична популация българска млечна (НАРСПБМ). Караколев разказа и за подготовката на предстоящия Трети национален овцевъден събор от 3 до 6 май 2014 г.

 

Г-н Караколев, едно от най-значимите събития в агросектора в България е Националния овцевъден събор, чието трето издание предстои. Как върви подготовката и какво предвиждате да се случи?
На финалната права сме в подготовката. Наистина това е най-сериозното изложение в животнвъдството. Показателен за това е фактът, че до момента присъствието си на събора са заявили представители от 10 държави. Това са мои колеги от различни овцевъдни асоциации, основно от Европа, няколко бивши Съветски републики ще присъстват също. Все още очакваме потвърждение от страна на търговски делегации от Катар, Кувейт и Иран. Подготовката на Националния овцевъден събор изисква много труд на целия екип, който работи по организацията, но се надяваме, че всичко ще мине добре.

 

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА!

 

 

Една от най-актуалните теми в сектора на овцевъдството в момента е пазара на агнешко. Какво се случва към момента и, според вас, какви са тенденциите?
Ако става въпрос за Арабския свят, определено мога да кажа, че пазар за агнешко месо има. В същото време ще подчертая, че конкуренцията на тези пазари е безмилостно жестока и то конкуренция най-вече от Австралия. Провел съм срещи с представители на няколко фирми през последните 2 години откакто се заговори за износ на българско агнешко месо за Катар. Приветствах едно такова решение и с тогавашния зам.-министър Цветан Димитров обсъдихме възможностите за задоволяване на нуждите от агнешко месо на арабския пазар. Има едно сериозно изискване от тяхна страна – искат порода Аваси или кръстоски на породата. В нашата асоциация ползваме вече 5 г. система за предоставяне на мъжки разплодни животни, системата работи добре и не са необходими сериозни инвестиции. Не знам защо нещата не се получиха още тогава. С течение на времето се заговори за други неща – за фуражни заводи, за изкупуване на планински агнета, на животни от редки и местни породи, което за мен са чисти недомислици. Точно заради това продължих да водя разговори с търговци в посока на това какви са възможностите на България за производство на кръстоски с порода Аваси. Смятам, че в близко време по темата ще има развитие, но веднага трябва да кажа, че производството на кръстоски изисква време – не може да стане от днес за утре. И ще повторя, че не бива да забравяме за Австралия, която е един от най-сериозните ни конкуренти за Близкоизточния пазар. Ще дам и пример – 30-килограмово агне се кара от Австралия в Катар на цена 140 долара. За нас такава цена е изключително ниска. Смятам, че покрай износа на Аваси и на кръстоски на породата можем да търсим малко по-висока цена на българските агнета.

 

Един от сериозните проблеми на българския износ са количествата, които иска Арабския пазар. Може ли България да осигури количество агнешко месо?
Ще си позволя корекция – не става въпрос толкова за количества, колкото за ритмични доставки. Това е проблемът, защото в Арабския свят консумацията на агнешко месо е постоянна и целогодишна, а не сезонна. Това означава, че ние имаме проблем с доставки в периода от август до февруари, тъй като у нас секторът все пак е със сезонен характер. Тук именно е предимството на Австралия, където е целогодишно. Затова казвам, че не количествата са проблем, а дългосрочното партньорство и ритмичните доставки. Може би сега е времето да се върнем към т.нар. доугояване на агнета, което да гарантира ритмичен порядък на доставки.

 

В какъв обозрим период от време смятате, че това ще се случи?
Зависи изцяло от нас. Според мен, браншът като цяло е настроен да работи, на този етап срещаме дребни, чисто административни пречки. Надявам се на повече държавност, най-вече в МЗХ, за да се случат нещата. Още повече, че Катар не е единственият пазар за наши агнета – те се търсят и в Кувейт и в Саудитска Арабия. Дори знам, че Саудитска Арабия има готовност да изпрати търговска мисия у нас и да се работи за вдигане на ембаргото специално за българско агнешко месо. Всичко зависи от нашата организация.

 

Къде е Турция в схемата за износ на агнешко?
Турция е най-добрият вариант за нас, разбира се – най-близо е, най-лесно се работи с тях, защото това е „отигран“ вариант. Но, трябва по някакъв начин да убедим Турция, че животните, които купуват, са само и единствено български. Според мен, е време да се намери начин за доказване на произхода. Може би вариант е издаването на сертификати, които да удостоверяват произхода на животните.

 

Строгият контрол по границите от началото на годината ще спре ли румънските агнета да минават транзит през България и да влизат в Турция като български?
И в момента схемата работи – все пак става въпрос за вътреобщностна търговия и много трудно може да бъде преустановена. По-скоро въвеждането на сертифициране на животните ще внесе ред. Сертификати могат да издават и браншовите организации, които са в най-пряк контакт с производителите.

 

След всички казано дотук и в началото на нов програмен период, повече отпимисти или повече песимисти са овцевъдите за бъдещето на сектора?
В момента все пак сме в предизборна ситуация и всичко казано би трябвало да се приема и като известна доза популизъм, но смятам, че би трябвало да се поучим от пропуските и недостатъците на изминалия програмен период. Това ще ни помогне да направим крачка напред в посока на доусъвършенстването на новия програмен период, в който влизаме. Аз ще продължавам да твърдя, че България като страна, претендираща на думи за напредналост в овцевъдството, трябва да преразгледаме състоянието и поведението си. В 90% от млечните ферми (овцевъдството в България е насочено основно към производство на мляко) се дои на ръка. Причината за това не е във фермерите – те имат желание да се развиват и да вървят напред, но много трудно се появява възможност за инвестиции във фермите. Тук е мястото на МЗХ и на ДФЗ за облекчаване на процедурите за закупуване и реализация на такъв вид техника. Ние нямаме нужните техника и съоръжения в овцефермите, с които да се оптимизира производството. На този етап е много трудно да бъде обяснено на български овцевъд, че с такава оптимизация се намаляват и разходите за производство като в същото време са увеличава продуктивността на животните.

 

Обединението в една браншова организация на всички овцевъди и добре работещи мерки по ПРСР 2014-2020 ще подобрят ли състоянието на сектора?
В почти всички държави, с които поддържаме контакти, браншовите организации работят на федеративен принцип – навсякъде има повече от една асоциация в даден сектор, но всички те са обединени във федерация. Преди 3 г. направих крачка в такава посока като председател на най-голямата развъдна асоциация в страната и иницирах създаването на национална овцевъдна федерация. За съжаление, все още не намирам у част от колегите желание за такова обединение. Може би схемата трябва да бъде наложена от МЗХ. Подобна е била ситуацията в Румъния – и там асоциациите не могле сами да стигнат до единомислие и разбирателство, което, обаче, им е било наложено като държавен модел. Това може да се направи и в България.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!