Очаква се днес състав Софийски градски съд да се произнесе с присъда по делото срещу Марио Николов по обвинения за източване на 7,5 милиона евро по програма САПАРД.

На 13 февруари 2007 г. са задържани седем души по обвинения за източване на 7,5 милиона евро по програма САПАРД в периода 2002 - 2005 г. Аферата е разкрита след съвместна работа на българската, германската и швейцарската прокуратура по сигнал на Службата за борба с измамите в ЕС (ОЛАФ). Схемата е чрез фалшиви документи в България да се вкарват фиктивно стари машини за месопреработка и пакетиране, които се представят за нови и парите от САПАРД за покупката да се прибират. Старите машини са от български месарски предприятия, чиито собственици са в аферата.

Ход на делото (справка Агенция Фокус):

На 16 февруари 2007 г. при закрити врати започва дело срещу Марио Николов, Мариана Николова, Иван Иванов и Людмил Стойков. Софийски градски съд налага мярка за неотклонение “задържане под стража” на четиримата.

На 27 февруари 2007 г. на заседание на СГС обвиненията срещу Людмил Стойков и Иван Иванов отпадат и двамата са освободени без мярка за неотклонение. Мариана Николова е пусната с мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 5 000 лева, тъй като има малолетно дете, което остава без родителски грижи, ако тя остане в ареста. Марио Николов остава в ареста.

На 8 юни 2007 година Състав на Софийски градски съд променя мярката за неотклонение на Марио Николов от “задържане под стража” в “домашен арест”.

На 18 януари 2008 г. Софийската градска прокуратура изготвя постановление за частично прекратяване на обвиненията за участие в организирана престъпна група и документна измама по отношение на Людмил Данаилов Стойков. Прокуратурата приема, че обвиненията не са подкрепени с достатъчно доказателства

На 21 юли 2008 г. Софийска градска прокуратура внася в съда обвинителния акт срещу Марио Николов и още осем обвиняеми за източване на 7,5 милиона евро от програма САПАРД. Подсъдими са Марияна Николова, Радмил Петров, Иван Иванов, Петя Хаджииванова, Анна Шаркова, Лазарина Георгиева, Валентин Ангелов и Григор Главев. Те са обвинени за участие в организирана престъпна група и използване на документи с невярно съдържание. Делото съдържа 36 тома и 19 класьора с материали.

На 20 октомври 2008 г. Софийският градски съд (СГС) дава ход на делото срещу бизнесмена Марио Николов, съпругата му Марияна, Иван Иванов, Радмил Петров, Петя Хаджииванова, Анна Шаркова, Григор Главев, Валентин Ангелов и Лазарина Георгиева. Те са обвинени в документни измами и злоупотреби със 7.5 млн. евро. В началото на заседанието юрисконсултът на Държавен фонд "Земеделие" предявява иск срещу подсъдимите за 17.8 млн. лева.Марио Николов и още 8 други, обвинени за източване на програма САПАРД.

Според защитата, ако съдът допусне тези искове, те ще заведат ответни искове на стойност около 26 млн. лева. Като причина за адвокатите изтъкват факта, че държавният фонд вече е завел частни граждански дела с искане за обезщетения срещу всеки един от обвиняемите. Според защитата по този начин ДФ "Земеделие" може иска да получи парите два пъти.
След кратко съвещание съдът отхвърля ответните искове, посочвайки, че такива не могат да се правят в наказателен процес, и конституира само един иск на стойност около 3.7 милиона лева. Той е разделен на две части . Първата е срещу Марио Николов и съпругата му Мариана, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Христова за сумата от 757 188 лв.. Вторият е за 2 925 328 лв. и е срещу Марио Николов, Радмил Петров, Петя Христова, Анна Шаркова и Григор Глабев.Преди това всичките 9 подсъдими заявяват, че разбират в какво са обвинени и не се признават за виновни. На този етап те отказват да дават обяснения.
Според прокуратурата аферата е осъществена, като чрез фалшиви документи в България са внасяни фиктивно стари машини за месопреработка и пакетиране, които са представяни за нови и са усвоявани субсидии от САПАРД. В хода на разследването са разпитани 30 свидетели. Намерени са месопреработвателните машини и е анализирана информация от 35 банки.
По делото са наложени обезпечителни мерки върху имоти на обвиняемите лица - запорирани са 32 банкови сметки и възбранени общо 41 недвижими имота на територията на страната.
Делото стартира след двугодишно разследване и се наблюдава изключително внимателно от ЕС и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ),

На 11 декември 2008 г. се провежда заседание по делото. Призовани са още 21 свидетели, 9 от които не се явяват в съдебната зала. СГС уважи искането на защитниците на обвиняемите да редуцира броя на разпитваните свидетели по делото с оглед ограниченото време. Така са разпитани само 7 свидетели, сред които и италианският бизнесмен Еудженио Дел Олио, който е доставял машинна техника на българските фирми, обвинени за източването на близо 8 млн. евро по програма САПАРД. Еудженио дел Олио заявява че има доказателства, че внесените машини са нови, а не втора употреба

На 8 януари 2009 г. делото е отложено поради нередовно призовани подсъдими.

На 19 февруари 2009 г. Софийски градски съд гледа делото срещу Марио Николов за източване на 7,5 милиона евро по програма САПАРД.
Бизнесменът Людмил Стойков отново отрича връзка със злоупотреби по програма САПАРД, давайки свидетелски показания по делото срещу съдружника си Николов. Стойков заявява, че не знае нищо за източването на 7.5 млн. евро от САПАРД и разбира за това едва след като бил арестуван с още няколко човека. Людмил Стойков съобщава, че вече няма общ бизнес с Марио Николов. Двамата са били съсобственици в "Еврофриго", но няма документ с подпис на Стойков, че е вземал средства по САПАРД. Той вече не е акционер в "Еврофриго", която е уличена от Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ) в международна афера по източването на 7.5 млн. евро от САПАРД чрез закупуване на стари преработвателни машини, фактурирани като нови.
Делото продължава на 20 февруари. Тогава е отложено поради неявяване на двама адвокати и още осем подсъдими за източване на средства по САПАРД. Следващото заседание е насрочено за 17 март.

На 17 март СГС отлага делото отлага делото срещу бизнесмена Марио Николов и още осем души, обвинени за злоупотреби със средства от програмата САПАРД, за 23 април. Причината за отлагането е, че защитникът на подсъдимия Григор Главев страда от остър бронхит. Главев представя пред съда болничен лист за това. За следващото заседание съда изисква да бъде представена справка за това дали здравословното състояние на защитника на Главев възпрепятства участието му в съдебния процес

23 април 2009 г. Софийски градски съд отлага отново делото за източването на САПАРД. Защитата представя медицински документи, според които подсъдимият Петър Главев е бил опериран от херния в „Пирогов”.

25 май 2009 г. Състав на Софийски градски съд (СГС) ще гледа дело срещу Марио Николов за източване на 7,5 милиона евро по програма САПАРД. Делото започва в 9:30 ч. Показания пред съда дава и бившият заместник-изпълнителен директор на фонд "Земеделие" Красимир Неделчев. Той заявява, че не познава нито един от подсъдимите и не е виждал договорите, тъй като когато е работил във фонда, не е отговарял за програма САПАРД. Делото продължава на 26 май 2009 г.

17 юни 2009 Състав на Софийски градски съд (СГС) отново заседава по делото. Делото срещу се спира, защото се намира кандидат за депутат сред подсъдимите. Това е и Иван Иванов, издигнат от партия ЛИДЕР. Делото се спира до отпадане на обстоятелството довело до него – кандидат-депутатски имунитет.

04 август 2009 г. Насрочени са някои от делата, спрени заради кандидатдепутатски имунитет. Това срещу Марио Николов е насрочено за 30 септември .

На 30 септември 2009 г. делото е отложено.

На 12 октомври 2009 г. е поредното заседание, на което СГС отхвърля като неоснователни исканията на защитниците за прекратяване на съдебното следствие по делото срещу Марио Николов и Людмил Стойков, за да се изчистели грешки в обвинителния акт.

На 14 октомври 2009 г. има ново заседание по делото. На него съдът разпитва Добромир Костиев, съсобственик на една от замесените в източването на пари по САПАРД фирми - птицекланица "Чубра". Оказва се, че Костиев не може да отговори на нито един от въпросите, свързани с управлението на дружеството и получената от него субсидия от европрограмата. Пред съда той заявява, че бизнесът са движели управителите на "Чубра" Лазарина Георгиева и Иван Иванов. Костиев разказа, че познава Марио Николов, тъй като бил управител на склад, собственост на брат му Петър Николов. Марио Николов не е имал никакво влияние в "Чубра", категоричен е свидетелят.
Показания трябва да даде и членът на съвета на директорите на "Палмигруп" Петя Хаджииванова, която е подсъдима за източването на САПАРД, но не и за изпирането на парите. Тя отказва да говори пред съда, като се позовава на правото си да не дава показания по въпроси, чиито отговори биха я уличили в извършване на престъпление.

На 13 ноември 2009 г. делото е отложено.Причина за отлагането е неявяването на един от защитниците – Зоя Иванова, която е адвокат на Григор Главев.

На 30 ноември 2009 г. делото е отложено заради заболяване на адвоката на Марио Николов Менко Менков.

На 29 декември 2009 г. Софийски градски съд отлага делото срещу Марио Николов, който е обвинен за злоупотреби по САПАРД. Причината е неявяване на адвокат Тервел Георгиев, защитник на друг обвиняем - Лазарина Георгиева.

На 28 януари 2010 г. Софийската районна прокуратура образува досъдебно производство по материали, изпратени в градската прокуратура, за това че бизнесменът Марио Николов се е обаждал по телефона на свидетел и го убеждавал да не дава показания. Прокурорите получили информация, че Николов звънял на свидетел в Швейцария, за да му съобщи, че не трябва да се явява по делото срещу него. Засега Марио Николов само се разследва и не му е повдигнато обвинение.

На 8 февруари 2010 г. на поредното заседание по делото бизнесменът Марио Николов нарича PR на прокуратурата информацията, че е оказвал натиск върху свидетел в процеса за източването на близо 7 и половина милиона евро по програма САПАРД. Наблюдаващият прокурор Андрей Андреев контрира с репликата „явно PR-ът е на швейцарската прокуратура”, напомняйки, че информацията е достигнала до България от тамошните разследващи органи. Андреев признава, че проверката върху швейцарския бизнесмен ще отнеме доста време, тъй като тя трябва да бъде направена по линия на дългата процедура на съдебните поръчки. Процесът ще продължи през март.

На проведеното заседание на 22 февруари 2010 година съдът намери за неоснователни исканията на Прокуратурата по делото да бъдат разпитани свидетели от Германия и Швейцария посредством видеоконферентна връзка или делегация с предварителни въпроси. Прокуратурата поиска разпит на двама свидетели от Германия с въпросници от по 15 въпроса за двамата, но защитата на обвиняемия посочи, че въпросите не са свързани по никакъв начин с текущото наказателно производство и изтъкна пред съда, че абсолютно същите въпроси са били задавани по друго наказателно дело от общ характер, а именно по делото за източване на средства по САПАРД.

На заседанието по делото на 14 май 2010 година заради неявяването си, единият от защитниците по делото беше глобен от съдебния. Адвокат Тервел Георгиев беше глобен с 500 лв. за това, че е бил уведомен за днешното заседание, но въпреки това не се е явил. Предложението за санкция направи прокуратурата. Колегите на Георгиев поискаха в протокола от заседанието да се отбележи, че за тази дата адвокатът е предупредил, че няма да дойде заради ангажиментите си като преподавател. Според председателя на съдебния състав съдия Георги Колев обаче това не е достатъчно основание за неявяването на адвокат Георгиев.
За това заседание са призовани 20 свидетели, от които се явяват 14 души, повечето от тях свидетели на защитата.