Адекватна растителна защита на насажденията от маслодайна роза, която да бъде подпомагана по съществуващи мерки, райониране по общини, с които да бъде обвързано бъдещото подпомагане, и инвестиции в маркетинг – за това ще настояват от бранша в разработваната Стратегия за развитие на българското розопроизводство.

Фермери, вижте какво ви готвят политиците

На 3 ноември Министерството на земеделието представи нейния първи вариант, който Христо Николов, председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ), определи като „една добра основа, но има още много да се работи по нея“. От бранша настояват да се влезе в конкретика, като до 8 ноември те ще представят своите предложения. 

„Говорим за Стратегия за развитие на сектора до 2027 г., докогато ще продължи новият програмен период на ОСП. Ние искаме да има краткосрочни цели – от 1 до 3 години, и средносрочни – до 5 години“, обясни Николов.

На първо място, розопроизводителите настояват да бъде разработена унифицирана технология за отглеждане на розов цвят и адекватна програма за растителна защита. 

„Искаме голяма част от препаратите, които използваме през зимния период, да бъдат включени в Програмата за зимни пръскания. В момента можем да участваме само в пролетния прием на този механизъм. Настояваме това да бъде заложено в Стратегията и да бъде разписано с ясни стъпки, срокове и начин на прилагане“, допълни браншовият представител.

Друго, за което розопроизводителите настояват, е адекватно райониране на производството – да бъде разписано кои са традиционните райони, които да бъдат изброени като землища и обвързани с бъдещото подпомагане на сектора.

„Искаме райониране по общини, а не по области, и всички бъдещи компенсаторни и инвестиционни мерки да бъдат насочени само към тези традиционни райони“, уточни Николов.

Разбира се, това не забранява на никой стопанин да отглежда маслодайна роза, но няма да бъде стимулиран да го прави, е идеята на бранша.

Друго, от което имат нужда и трябва да залегне в Стратегията, са инвестиции в маркетинг – от лабораторни изследвания, анализи, проучвания на нови пазари и нови приложения на продуктите от маслодайна роза до популяризирането им и участие в големи международни форуми не само търговски, но и научни.

„Трябва чрез наука да докажем, че продуктите от розово масло решават конкретни проблеми, Това да бъде доказано от науката, да бъде подходящо рекламирано и популяризирано, за да можем да разширим пазарите“, аргументира се председателят на ПАРБ.

На срещата между бранша и екипа на ресорното министерство е станало дума и за въвеждането на мярка за бране на зелено, която се прилага в лозарството. „За мен това е най-демотивиращата за един земеделски стопанин мярка, но явно намира приложение“, лаконично коментира за Агри.БГ розопроизводителят.