Холандският модел е пътят на България. Има много малки фермери, които желаят да инвестират в боровинки. Трябва да се направят кооперативи между всички тях, коментира производителят Цветан Николов за Фермер.БГ.
 

Американската боровинка на родния пазар?

Вече над 20 години Николов отглежда висока култивирана американска боровинка. Насажденията му са разположени на 25 дка близо до град Берковица, в полите на Стара планина. Разсадът му е закупен от Холандия, където е бил и на обучение.
 
Спрял се е на този сорт, който е висок храст и е подходящ за пазарa на пресни продукти и консумация в свежо състояние.
 
Култивиран е през 1900 г. от американския професор Ковил. Издържа дълго време в търговската мрежа и запазва търговския си вид красив.
 
Другите сортове са за промишлено производство – за направата на сладка, сокове и т.н. Има няколко вида сини боровинки, както и червени, които са ниски и се отглеждат най-вече в Щатите и Канада.
 

Каква е тайната за отглеждане на синьото злато?

На първо място, трябва идеална почва с подходящо pH – между 4,5 и 5. Това са кисели почви – леки, горски, каквито ги има по върховете на нашите планини. Достатъчно влага се постига с напояване. Необходимо е да се спазват всички агромероприятия – пролетна резитба, торене три пъти в годината и поливане през целия вегетационен период.
 
На практика боровинки могат да се отглеждат навсякъде, стига да им се създадат подходящи условия, близки до реалните. Напояването е задължително, тъй като кореновата система е много плитка – до 25 см. В летните горещини, ако не се поливат няколко дена, насажденията изсъхват. Упражнява се пълен контрол на съдържанието на азот, фосфор и калий.
 
В отглеждането на боровинки се включват все повече пустинни държави, като Чили и Перу. Дори в Испания, където е твърде горещо и почвите са неподходящи, насажденията се поставят в саксии, слагат се мрежи и поливни инсталации. Намерили са начин, тъй като търсенето е огромно.
 
снимка: InteliAgro

Къде се реализира продукцията?

Николов продава основно на вътрешния пазар – на борсите в София, Пловдив, Варна и Бургас. Там той доставя на едро, а те поемат разходите по реализация и транспорт.
 
Купуват също колеги от Румъния и най-вече от Гърция. Това е най-близкият външен пазар поради невъзможност там да се отглеждат боровинки. Даже в България има вече гръцки насаждения. 
 
Растението не зрее дружно, а дава плодове в продължение на месец и половина. Поради тази причина, въпреки че примерно се изкарват пет тона, те са разпределени на три месеца. Това се оказва голяма пречка пред реализацията на външните пазари.
 

За колко се изкупуват плодовете?

По думите на производителят през миналата година изкупната цена от масива в щайги по 5–8 кг е бил средно 6 лв./кг.
 
Когато всички насаждения изведнъж започват да плододават, се получава пренасищане на вътрешния пазар. Тогава цените падат двойно – до 3 лв./кг. 
 
Конкуренция е вносът от Румъния, където има над 10 хил. дка насаждения. Съседите получават и много субсидии от държавата. Миналата година цената на румънската боровинка беше 2 евро/кг, спомня си Николов. 
 
През зимата пък българите консумират боровинки от Чили и Перу, чиято цена в супермаркетите скача на 50 лв./кг. Страните от южното полукълбо използват факта, че в северното е зима, и затова се получава такъв рязък скок.
 
снимка: InteliAgro

Какъв е добивът от декар?

Сметките на Николов говорят, че от декар се добива тон и половина.
 
Това обаче се случва след петата година, когато храстите се развият добре. Едва тогава те влизат в максималния си капацитет на плододаване. След 20-ата година насажденията се изрязват напълно и настъпват три години на празен период без плод. В Холандия съм виждал насаждения и на 70 години.
 
Брането е на етапи, което е добре, защото така пазарът се снабдява по-дълго време. От друга страна, не може да се произведе наведнъж голямо количество, което да задоволи търсенето в голямата търговска верига.
 
Бере се изцяло ръчно. За да е механично, засадената площ трябва да е минимум 500 дка. Едва тогава може да влезе комбайн за бране на боровинки. Той обаче е скъпа инвестиция – около 300–350 хил. евро. При механичното бране има и 30% загуби. 
 

Какви са проблемите пред българските производители?

Те трудно работят с големите вериги поради високите изисквания за всякакви сертификати, които струват пари. За дребния фермер те са непреодолим разход. Изненадващо, но намирането на работна ръка не е проблем. Боровинките не зреят дружно, което е определящ фактор. За една кампания са нужни до 10 души, обяснява Николов. 
 
Производителят от Берковица дори мисли разрастване, тъй като разполага със свободни терени. В момента проучва възможността за биопроизводство, защото там цените са по-добри и реализацията на европейския пазар е по-лесна.
 
снимка: InteliAgro

Каква е ситуацията у нас?

Все повече се говори за боровинката у нас поради световните тенденции, постоянно нарастване на консумацията и слабото задоволяване на това търсене. Николов следи пазара от 20 години и по думите му той е огромен. У нас обаче са засадени едва 300–500 дка, което е достатъчно като производство за вътрешния пазар, но не и за износ. 
 
Той лично не ползва евросубсидии.
 
Предишните програми бяха приравнени на разходите за отглеждането на малини и ягоди, което според него е несериозно. Разсадът на боровинката е много скъп поради трудното му създаване със специални технологии в Холандия. Самото отглеждане през гратисния период също иска много инвестиции, които не са по силите на повечето земеделци в България. 
 
В Холандия има програми, които финансират трайните насаждения с гратисен период от пет години, за да влезеш в плододаване. Тогава вече можеш да излезеш от финансовия колапс, в който изпадаш, обяснява Николов.
 
В момента той се е обединил с още двама производители, с които си помагат. Консултирал е и няколко стопани за нови насаждения, с които също влиза в един вид кооператив. Така се прави и в Холандия, затова Николов е твърдо убеден, че холандският път е пътят на българската боровинка.