Проф. Светослав Бобев: Сеитбообръщението е важна мярка за борбата с болестите! (ВИДЕО)

Сеитбообръщението не се прилага ефективно от зърнопроизводителите като мярка срещу болестите на есенниците, заяви в интервю за Фермер.БГ фитопатологът проф. Светослав Бобев от Аграрния университет в Пловдив. 

 

Професор Бобев, предвид топлата есен и прогнозите за мека зима, кои са основните болести, които са възможни при есенните култури?

Всички прогнози за мека зима може да се случат, но може и да не се случат. Ако се върнем един месец назад, смятахме, че зимата е дошла, а всъщност имахме 25-градусови температури. Така че да приемем, че това се случи и като имаме предвид, че не малко от посевите са в добро развитие, т.е. вероятно ще бъдат в категорията на прораснали преди зазимяване. Има достатъчно патогени, говоря за есенниците разбира се, към този период. Те биха могли да бъдат атакувани, вече има развитие на септориоза, жълто-кафяви петна при пшеницата. Към днешна дата има и много силно поражение по ечемика. Явно там има пропуски с обеззаразяването и може би със сеитбообръщението. Има мрежести петна по ечемика. Още едно нещо има при ечемика обаче, през последните три-четири години се появи заболяване, което ние малко позабравихме. Това е листният пригор, чиито причинител също се пренася със семената и на практика гъбата се развива при доста ниски температури. Просто нетретираните посеви нямат почти здрав лист. Така че това също трябва да се отчита, че макар и малко по-бавно, но има пренос на причинителя на листния пригор. Това също би било проблем на площите с ечемик.

 

 

Какви мерки трябва да предприемат на този етап зърнопроизводителите, за да намалят до минимум последствията от болести?

Първата мярка е сеитбообръщението. Тя вече може би е пропусната или просто е невъзможно да се осъществи. На второ място е чувствителността на сорта – също е късно това да се променя. Може да се анализира, но не и да се промени. И на практика остава последният вариант – при силно развитие, когато има тенденция за обезлистване на растенията, може би вегетационно пръскане, но към тази дата аз не съм много привърженик, защото ако ноември месец започнем пръсканията, то те ще станат четири или пет до началото на сезона. Този вариант е възможен, ако е топла зима и ако е влажна пролет. Така че, от тази гледна точка, въпрос на конкретика е, при единичните петна със сигурност растенията ще преодолеят пораженията, но мен ме притеснява това, което виждам последните дни по ечемика - че действително има вече посеви, които са без листна маса. Т.е. тук вече проблемите би трябвало да се решават на превантивно ниво и фунгицидните пръскания може би ще помогнат, но не в такава степен, в каквато очакват производителите.

 

Вие споменахте сеитбообръщението като защитна мярка срещу някои от болестите, смятате ли, че то ефективно се прилага от българските зърнопроизводители?

Мен ако питате, със сигурност не. Ако питате производителите, те ще ви кажат, че правят максимума.

 

Защо се получава това разминаване?

Получава се, защото има разминаване между площите като декари на есенниците с пролетните култури. В края на краищата, зърнопроизводителите трябва да направят сеитбообръщение, това е техният избор. На големите площи това е изборът. Тук не говорим за зеленчукови площи, които заемат малки площи и те няма как по принцип да бъдат включени в сеитбообръщението. Става дума въпрос за пролетници и есенници. От тази гледна точка, като сметнете декарите, знаете, че има вариране в площите дали за търсене, дали като климат, или има някакви други причини. Те могат да варират, както беше при рапицата, да речем, тя беше стигнала едно дъно, което сега пак отново отлепи от там. Като сложите всичко това, в един момент се оказва, че няма как да изградите примерно едно тригодишно сеитбообръщение, защото няма как да вкарате другите две култури, които като площи да ви вършат работа. Всъщност, пазарът и приходите са основното от житната култура. Нещата са ясни там и аз ги разбирам. Затова винаги се опитвам да им кажа, че все пак трябва да търсят причините. Дали ще намерят решението е друга тема. Но въпросът е те да знаят, че това утежнява нещата. Натрупването на зараза в почвата с остатъците просто е проблем. И да не се чудят защо някои от проблемите се задълбочават.

 

Какво е Вашето мнение по една интересна тема и казус, който повдигнаха зърнопроизводителите - изгарянето на стърнищата? Според тях то трябва да бъде разрешено, а според регламентите то не е екологосъобразно?

Това, което аз казах и няма да чуете нещо по-различно е, че аз първо се опитвам да отсея негативния ефект, а след това положителния. Конкретното в този случай е, че ако това е много добра практика и се приема така охотно, ами ние ще бъдем може би единствената държава, която не пали стърнища. А не е така! Ако погледнем практиката на другите страни, които са с не по-лошо земеделие и като ниво, и като позиция в света. Така че хората са си казали, да, това е полезно, само че хайде да видим какво става и на другата страна на монетата. Там всъщност проблемите са по-големи, по-сериозни. Иначе аз нямам съмнение, че тази мярка не е панацея, но има действително санитарен ефект. Това не подлежи на съмнение. Говорим за температурно въздействие. Тъй като основната маса на растителните остатъци и коренната система, която е поразена, са около 10-15 сантиметра почвен слой. Така че би могло да има този ефект, но честно казано, аз не бих тръгнал в тази посока. Аз бих мислил друго – ако може да се вкара оздравително сеитбообръщение. Нещо от този тип да се мисли за растителната защита. Така че няма как да кажа с охота "да" - така че тук зърнопроизводителите очевидно ще го загубят. Може би трябва да се търсят други решения, защото трябва да се мисли и занапред. В краткосрочен план това е решението и затова го казах и на аудиторията, че аз съм работил във време, когато палехме стърнищата. Не се гордея с това нещо, но го правихме. Такава беше практиката. Със сигурност е имало ефект, за да се прави. Но според мен, едва ли това ще реши проблемите. Би трябвало да се замислят за някои други мерки, които дават терминът култура на земеделие, които го дефинират. Говоря от тази позиция. Дано ме разберат правилно. Изобщо не съм вербуван от екологични организации, а се опитвам да погледна плюсовете и минусите на всяко едно такова действие.

 

Казвате, че една от тези мерки може да е сеитбообръщението, какви други мерки трябва да се предприемат в това направление, според Вас?

В случая това е пряката мярка. Доколкото е възможно, да се направи. Има и втора мярка. Ако вие отглеждате чувствителни сортове и хибриди, се натрупва повече зараза. И лошото кое е, тук вече стават две в едно: когато нямате оздравителното сеитбообръщение, първо трупате и наоколо зараза и след това не смените културата, продължавате да гледате същия сорт или хибрид, то няма друго какво да се случи. Просто се утежнява ситуацията. Така че смяната, ако щете на сорта е добре. Аз не говоря за коренови проблеми, при които на тези патогени, където и да било няма специализация, няма устойчивост на сортовете. Тук говорим за патогени, които общо взето атакуват надземната маса и би могло да се разчита, ако има и такава селекция насочена, а срещу някои болести има такава, просто да се облекчи ситуацията. Но срещу коренните патогени е известно, че могат да мигрират на 50-60 сантиметра дълбочина на практика, даже и огънят няма да свърши тази работа. Така че ми се ще илюзиите да бъдат изтеглени настрана и може би да се дръпне малко с другите мерки. 

Още една мярка, която е важна – дори и да имате чувствителни сортове, ако говорим за патогени, които атакуват надземната маса, примерно или репродуктивните органи: класовете и кочаните при царевицата, ако вие си водите добре клиничната борба, вие смъквате инфекциозния натиск и естествено, че ще се запази по-малко инокум за следващата година. Това също е елемент на борбата. Така че има достатъчно мерки от тази гледна точка, които няма да решат същото, което ще направи едно изгаряне, но все пак бихте могли да си помогнете.

 

 

София БЕЛЧЕВА