Особености в агротехниката при отглеждане на царевица

царевицаУ нас царевицата се засява главно след пшеница и ечемик, които се смятат за добри нейни предшественици. Още по-подходящи са многогодишните и едногодишните бобови култури. Царевицата се отглежда с успех и като краткотрайна монокултура главно при поливни условия.

Подготовка на почвата за отглеждане на царевица зависи от предшественика, заплевеляването и т.н., но общо взето, включва следните основни звена: дълбока оран, плитка есенна обработка за борба с плевелите и пролетни предсеитбени обработки.

Дълбоката оран е от особено значение. При редуване на царевицата с пшеница и ечемик тя се извършва веднага след прибирането им, а ако това е невъзможно, стърнището се подмята и се оре до края на август. Дълбочината на оранта е 18-20 см при по-леките и 20-25 см при по-тежките почви. Веднъж на 4-6 години се оре по-дълбоко - на 26-28 см. След люцерна или други треви най-напред се извършва плитка обработка на 6-8 см, за да се подрежат кореновите шийки, а по-късно, след изсъхването на растенията, се оре с плуг с предплужник на дълбочина 26-28 см.

През есента при заплевеляване на площта се извършват 1-2 плитки обработки - обикновено култивиране или дискуване.

Пролетната предсеитбена обработка на почвата се състои най-често в едно ранно и едно предсеитбено култивиране с брануване. През вегетацията се извършват 2-3 обработки за окопаване на междуредията.

При висока химизация броят на обработките може да се редуцира в зависимост от физичните свойства на почвата и от степента на заплевеляване.

Торенето на царевиците зависи от типа на почвата и от запасеността й с хранителни вещества, от планирания добив и т.н. Примерни норми за нашите условия са 15-20 кг на декар N и 8-10 кг Р2О5 при неполивни условия и 25-30 кг N и по 15-17 кг Р2О5 и К2О при поливни условия. Добър ефект пти торенето на царевиците дава оборският тор, но поради недостиг се тори главно с минерални торове. Оборският тор, фосфорните и калиевите торове е най-добре да се внасят преди основната обработка на почвата. Азотните торове при неполивни условия се внасят преди предсеитбената обработка, а при поливни най-често 1/2 от тях се внасят преди сеитбата и 1/2 за подхранване. Добри резултати се получават и от торенето с микроелементите цинк (на карбонатните черноземи и на смолниците) и молибден (на сивите горски почви).

Сеитбата на царевица се извършва с калибрирани и обеззаразени семена от най-подходящи за района хибриди. Започва при затопляне на почвата до 10°С на дълбочина 8-10 см. В Южна България този срок обикновено настъпва през първата половина на април, за централните райони на Северна България - през второто десетдневие на април, а за Добруджа и високите полета - към края на април. Засяването на царевицата се извършва с пневматични сеялки за пунктирна сеитба. Междуредовото разстояние е 70 см, като семената падат в реда на 20-30 см едно от друго, а дълбочината е средно 6-8 см. Сеитбената норма зависи главно от гъстотата на посева и тъй като след пунктирната сеитба обикновено разреждане не се извършва, с нормата се определя броят на растенията на декар. Гъстотата на посева зависи от много фактори - от хибрида, типа на почвата и запасеността й с хранителни вещества, дали отглеждането на царевица става при поливни или при неполивни условия и т.н. Най-често при неполивни условия гъстотата на посева варира от 5000 до 6000 растения на декар, а при поливни - от 6000 до 7000. При това положение сеитбената норма варира от 1,5 до 2 кг семена на декар.

Грижите през вегетацията на царевицата се състоят най-често в борба срещу почвената кора и плевелите, в подхранване, напояване (при поливни условия) и борба срещу болестите и неприятелите.

Борбата срещу почвената кора се води чрез брануване с леки или с ротационни брани напречно или косо на редовете. Може Да се извърши както преди поникването, така и след това до появата на 4-5 листа. Обикновено с него се унищожават и много от пониците на поникналите плевели.

За борба срещу едногодишните плевели може да се използват много и различни хербициди. Подборът им, дозите, сроковете за внасяне и т.н. зависят от вида на заплевеляването и от съчетаването им с обработката на почвата. При ефикасно действие на хербицидите се извършват само 1-2 обработки в междуредията с тракторни култиватори.

Напояването на царевицата при нашите условия можа да повиши добивите повече от 2 пъти. До изметляването трябва да се поддържа влажност на почвата 70-75% от ППВ, при изметляването и цъфтежа - 80-85%, а след това отново 70-75%. Това се постига, като при нормални години се извършват 2-4 поливки, за предпочитане чрез дъждуване с поливна норма 50-50 м3 вода на декар.

През вегетацията при необходимост се води борба и срещу болестите и неприятелите по царевицата. По-важни болести по царевицата у нас са обикновената главня, листният пригор, стъбленото и кореновото гниене, ръждата, плесенясването на семената и др., от неприятелите по царевицата - телените червеи, малкият царевичен хоботник, стъбленият пробивач и др.