Св. Прокопий е закрилник на пчелите, пчеларите и меда. Името Прокопий означава "преуспяващ". В раннохристиянските представи пчелата е символ на Възкресението на Христос и на безсмъртието на човешката душа. 
 
Стара българска традиция е в ранно утро жените на пчеларите да изпичат два обредни хляба, тъй като се смята, че по този начин пчелите ще събират много мед. Преди да е изгряло слънцето, за да сварят пчелите в кошерите, пчеларите занасят хлябовете в пчелина. Питите се прекадяват 3 пъти с тамян, намазват се с мед и се раздават за здравето на семейството и общността, да се роят пчелите в кошерите, да има плодородие през годината.
 
Пчеларите вземат от всеки кошер по малко от новия мед за лек, защото се вярва, че първия мед, който извадят има магически свойства и с него се лекуват всякакви болести. После всички отиват на църковна служба, посветена на св. Прокопий, носейки по паничка мед за освещаване, която се оставя да пренощува в храма. В народната вяра пчелите са посредници между видимия и невидимия свят и помощници на Бога.
 
Благословени са да създават мед. Дори и злите сили не им пакостят, заради любимата си храна. Затова болестите, злосторните същества, орисниците, вилите и самодивите биват умилостивявани с мед или медени питки. С този мед мажат питката в чест на Баба Шарка. От него слагат на челцата и бузките на децата, момите и невестите, за да ги пази от лоши очи или урочасване, за да им е сладък животът.