Овощарите и производителите на плодове и зеленчуци вече ще се борят с градушките със собствени оръдия, които закупиха с подкрепата на схемата за държавна помощ в растениевъдството, свързана с първичното производство на продукция. Това съобщи за Агри.БГ Божидар Петков от Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

Със самолетния способ градозащитата може да обхване цялата страна

Днес в градините на Павел Спасов, който отглежда 700 дка кайсии, праскови, ябълки и череши в района на Сливо поле, гръмна и първото оръдие, закупено по схемата. Не защото в това слънчево време се е наложило да разбива градоносни облаци, а защото в момента се прави настройка на устройството.

"Оръдието е генератор за шокови вълни, който работи по безопасна и екологична технология - с газ ацетилен. Газът се съединява с кислород и след подаване на искра се взривява в камерата и се изстрелва до стратосферата. От тропосферата се отразява обратно към земята и създава електромагнитни вълни, които, преминавайки през облака, втечняват капките водна пара и не им позволяват да се вледенят и да се превърнат в град. Ако вече има образуван лед, той също се втечнява", обяснява Спасов.

Съоръжението може да защити до 800 дка земеделски насаждения с над 90% ефикасност.

Един проблем обаче продължава да измъчва земеделците в Североизточна България - все още не е заработил дълго обещаваният радар в Шумен на Изпълнителната агенция за борба с градушките (ИАБГ). Въпреки многобройните разговори през последните 3 години такъв все още няма.

Последно министърът на земеделието Десислава Танева заяви, че радарът ще бъде монтиран до края на 2020 г. С него ще се наблюдават съществуващите облаци и движението им ще може да бъде следено в платформата на ИАБГ - https://binca-bg.eu/.

За момента в нея обаче има информация само от наличните радари в страната, а свръхкраткосрочните прогнози за наближаващи градоносни облаци в района остават мечта.

"В момента трябва ние да изпълняваме ролята на радари и по екстрасенски да наблюдаваме облаците", допълва Спасов.

В Североизточна България, където се намира и голяма част от земеделските земи, никога не са могли да разчитат на държавната система за градозащита. В момента се търси изпълнител за пилотен проект, който да осъществи градозащита по самолетен способ. Тя би следвало да покрие цяла Североизточна България - от Плевенско до Черноморското крайбрежие. Дотогава земеделецът разчита на закупеното собствено оборудване и преценка.

Въпреки че вече се е снабдил с оръдие, Павел Спасов, който е и заместник-председател на Съюза на дунавските овощари, споделя, че би се включил в Компенсационния фонд за защита от градушки, когато той стане факт.

"От Съюза на дунавските овощари сме радетели за създаването на такъв фонд и ще се включим активно. Добре е да се подсигурим, за да може и държавата да регулира нещата в трудните моменти", обяснява той.

Това не са първите частни оръдия за градозащита в страната. От години има земеделски производители, които са инсталирали подобни съоръжения в градините си и те работят, обяснява Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз. Според нея основният проблем остава, че държавната подкрепа за закупуване на оръдията е била включена в рамките на схема, чието основно предназначение е да подкрепи малките производители на плодове и зеленчуци, за да могат да стигнат до пазара на пресни плодове.

При обявяването на схемата имаше брожение сред земеделците, като от сектор "Плодове и зеленчуци" се опасяваха, че вратичката може да позволи голяма част от бюджета да бъде изразходена за съоръжения срещу слана и градушка, вместо за закупуване на хладилници, калибриращи машини и други, необходими за пласиране на стоката на пазара и в хранителните вериги.

"Трябваше да бъде направена отделна мярка за борба с климатичните бедствия", обяснява Търпанова.

Тя също е получила одобрение за закупуване на оръдие по държавната схема за растениевъдството. То ще пристигне на 18 май от Франция. В очакване изграждането на шуменския радар, който да покрие територията на Североизточна България, производителката за момента разчита на различни прогнози и сайтове за наблюдение на метеорологичната обстановка.

Оръдието обаче е модерно и високотехнологично. Когато се зададе облак, то може да бъде активирано само с изпращане на СМС, разказва тя. Защитената територия от 800 дка е с радиус 400-500 м, като според силата на вятъра може да добие и формата на елипса.

По-нататък ще заработят и оръдията на останалите производители на плодове и зеленчуци, които са закупили такива. По държавната схема се очаква да има и втори прием, който вероятно ще подкрепи закупуването на още оръдия, допълва още Търпанова.