Земеделието в България ще отчете нулева година, прогнозира председателят на Сдружението на фермерите в Добруджа и управител на Добруджански агробизнес център Иван Гочев, предаде в-к "Добруджанска трибуна". Много от фермерите дори са обречени на фалит. На доста места се даваше авансово рента от по 40 - 50 лв. за декар, като дори за общинска земя четвърта и пета категория се изплащаха по 55 лв.
Това разбира се не бяха местни фирми, а софийски, които дойдоха тук, за да могат да спечелят земята и да вземат субсидии. Едва ли обаче тези фирми ще продължат договорите си на същите цени заради тежката година и липсата на печалба от продукцията. Фирмите, които даваха толкова високи ренти, са обречени на фалит, защото земеделието ще има нулева година, посочи Иван Гочев.
При добив на пшеницата от 450 кг./дка и цена от 190 лв/тон, означава, че ще имаме приход от 80-85 лв. Разходите обаче са около 100 лв. Като прибавим субсидията към приходите се получава печалба от 100 лв., която е равна с разходите и именно това е нулевата година, обясни управителят на Добруджански агробизнес център.
Настроенията сред фермерите са за спокойна жътва. Истината обаче е, че кризата удари и земеделието. Факторите за това са няколко. На първо място са стартовите цени. От години те не са били толкова ниски. Последните, получени за новата реколта стартови равнища, са 180 лв. за ечемик, 190 лв. за пшеница и 480 лв. за рапица. Цените са с около 30 процента по-ниски в сравнение с миналата година. Добивите от ечемик през 2008 г. бяха около 650 кг/дка, а тази година се жънат по 400 кг. Такова ще е положението и с пшеницата, като ние в Добруджа имаме най-добрите добиви.
Много от производителите тази година не можаха да наторят нивите заради липсата на пари, тъй като субсидиите закъсняха. В момента цените на тора са паднали до 300 лв. за тон, но няма купувачи, няма свободни пари. Стопаните не можаха да наторят заради голямото закъснение при превеждането на средствата за единица площ. Много от производителите алармираха за това още в края на 2008 г., но парите дойдоха в края на март, а някои ги получиха през май, когато на практика торенето вече бе приключило. Също така около 50 % от производителите не можаха да напръскат посевите срещу житна дървеница, а тази година имаше голям каламитет на вредителя заради сухото време и по този начин пшеницата автоматично става фуражна.
Констатацията е, че единственият печеливш отрасъл до момента в страната – земеделието е на път да стане губещ, категоричен е Иван Гочев. Сушата оказа изключително голямо влияние за слабата реколта. От два месеца и половина в Добруджа не е валял дъжд със стопанско значение. Производителите, които имат възможност да запазят зърното и да го продадат по-късно, ще са добре. Много от стопаните обаче са притиснати от кредити - поне 60 % от производителите. Ако в близките десет дни не завали дъжд, и пролетниците са пред провал.
Слънчогледът ще бъде с нищожни добиви, а царевицата просто няма да я има, както през 2001 г. Тогава тя изсъхна и дори не можа да направи кочан. В световен мащаб положението също е много тревожно. В Румъния са пред обявяване на бедствено положение заради сушата. Там не могат да запълнят запасите си и да вържат зърнения баланс на страната и заради това най-вероятно ще внасят от България. Необходимо е да направим равносметката, след като пожънем, да видим какво е зърното в страната, за да можем да вържем нашия вътрешен баланс и да имаме пшеница за хляб.
Сушата засегна цяла Европа. Неминуемо банковата криза също се отразява на кризата в земеделието, тъй като големите купувачи на зърно тази година нямат финансов ресурс, за да купуват в големи количества. Не бива да забравяме, че потреблението в световен мащаб е намаляло с около 30 - 33 %. Хората консумират по-малко храна и това води до намаляване на търсенето на зърнени култури. Първото, което трябва да се направи по време на криза, е да се намалят рентите, да се изравнят с тези в цяла Европа – около 10 евро на декар.
Тази година Добруджа бе на трето място по нива на рентите на Стария континент. Очаква се и намаляване на работната ръка и евентуално съкращаване на персонала. Трябва да използваме ефективни средства – препарати и торове, които са регистрирани в ЕС, за да не се налага повторно третиране. Това, което може да направи за нас държавата, е получаване навреме преките субсидии за текущата година. Ако стопанската година започва през септември, субсидиите трябва да бъдат преведени най-късно до Нова година. В тези времена на криза към момента най-печелившата култура е рапицата. При минимален добив от 250 кг/дка и цена от 480 лв/тон, която е много по-ниска от миналогодишната, имаме приход от 120 лв., а разходите са най-ниски – около 60 лв. за декар.
Площите, засети с рапица у нас от последните години, се запазват. В световен мащаб имаме повишение на търсенето на рапичното олио, тъй като е много по-евтино от слънчогледовото, използва се и за биогориво. Очакванията са цената на брашното да продължи да пада. Ако не успеем да вържем зърнения баланс на страната обаче, ситуацията ще се промени.
И при положение, че северната ни съседка Румъния започне масиран внос на наша пшеница, тогава неминуемо ще имаме повишение на цената на хляба. Търсенето на българска пшеница от Румъния означава повишение на цената на зърното и от там повишение на цената на хляба. Протести в България ще има във всички сфери, прогнозира Иван Гочев.
Най-много ще пострадат животновъдите, тъй като са принудени да купуват фураж, а цените на месото намаляват. Кризата се отразява най-силно при животновъдите и млекопроизводителите, докато в зърнопроизводството в момента сме на нулата.