Преработената версия на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ), който ще “удари” безвъзмездна финансова инжекция на страната ни в размер на 12 млрд. лева през следващите седем години, е публикуван за обществено обсъждане.

И на вас ли ви отрязаха главите" по подмярка 4.1.2?

Тук обаче няма да коментираме доколко са рационални действията на институциите, а реакциите на браншовите асоциации след запознаване с критериите и условията, заложени в Плана.

Недоволството на бранша, което се надигна през последните два дни, идва от решение на Министерския съвет да извади изцяло напояването от земеделската квота по ПВУ.

Всъщност проектът на "Напоителни системи", на стойност 850 млн. лева, е нямало как да бъде финансиран, тъй като не отговаря на изискванията на Плана, защото липсват данни, че няма да навреди на околната среда. Това коментира вицепремиерът по еврофондове Атанас Пеканов на брифинг. Той добави, че пари за проекта могат да се търсят от предвиден нов фонд за модернизация на земеделските стопанства.

“Да, Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) бяхме против парите за рехабилитацията на напоителните съоръжения, но ние искаме модернизация, разширяване на обхвата и увеличаване на водните запаси”, коментира Божидар Петков, председател на БАМ-Я.

Нещо друго, което буди недоволство в браншовите асоциации е изводът, че от 850 млн. лева за напояване в ПВУ, за земеделието са останали единствено 126 млн. лева за инвестиции и то по начина на прилагане на подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

“Не знам кой, как и защо е направил крачка назад от 850 млн. лева за земеделие и е казал на нас са ни добре 250 милиона за "позеленяване". Но в това позеленяване са заложени такива целеви инвестиции, че над 50%  от тях съвпадат с мярка 4.1. А това е още един риск за намаляване на бюджета по тези пера или отхвърляне на цялата идея”, добавя Петков.

В проекта на Плана за възстановяване ясно се казва, че “за определяне на инвестиционните нужди и основните финансови параметри на подкрепата са използвани данни от прилагането на подмярка 4.1”. 

Очевидно идеята е, да се обърне Плана за възстановяване на инвестиционна мярка. Разковничето тук е, че “за да не се допусне двойно финансиране за един и същ разход по подмярка 4.1 от ПРСР и Плана за възстановяване и устойчивост, ще се извършва контрол на ниво бенефициент/краен получател. Бенефициент, получил подкрепа за даден тип инвестиция по ПРСР, няма да бъде допустим за подпомагане за същия тип инвестиция по настоящия инструмент, свързана с дейността на кандидата”, пише в ПВУ. 

Но нека да погледнем в детайли целевите инвестиции, които се предлага да влязат като възможност за субсидиране по Плана за възстановяване:

  • оборудване/съоръжения за съхраняване на животински и растителен торов отпадък;
  • оборудване/съоръжения за съхраняване на минерални торове, необходими за производствената дейност на стопанството;
  • оборудване/съоръжения за съхраняване на отпадни води от процеса на силажиране, включително инсталации за пречистване на отпадъчни и входящи води;
  • оборудване/съоръжения за производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление, включително такива, използващи биомаса;
  • оборудване/съоръжения за преработка на отпадъчни суровини от селскостопански продукти, използвани за собствено потребление;
  • оборудване за прилагане прецизно земеделие за опазване на природните ресурси (опазване на почвата от ерозия, задържане на въглерод в почвата, както и подобряване на почвеното плодородие);
  • оборудване/съоръжения за превенция на екстремни прояви на неблагоприятни метеорологични явления, като градушки  
  • модернизация на процесите в областта на опазването и съхранението на генетичните ресурси в земеделието;
  • системи и оборудване /включващи софтуер и/или хардуер/ за събиране, обработка и анализ на данни и информация от различните фази по отглеждане, производство, съхранение и продажба на селскостопански продукти (за растениевъдството - за събиране, обработка и анализ, отдалечен контрол, управление и мониторинг на данни за поливни норми, торови норми, състояние на почвата и културите, добиви; за животновъдството – за проследяване на здравословното състояние на животните, норми на хранене, продуктивност и др.)
  • цифрови решения, които подобряват процеса по отглеждане на селскостопанските култури и намаляват обема на използваните вложения;
  • автоматизация и роботизация на отделните фази на производствените процеси и маркетинга на произведената продукция.
  • други активи, свързани с опазване на околната среда, климата и природните ресурси


За позеленяването, за което фермерите говорят, пък са предвидените средства за екологичен преход и дигитални технологии. В текста на Плана, публикуван за обществено обсъждане, се казва, че “зелените и цифрови инвестиции ще се насърчават, като идеята е да нарасне броя на земеделските стопани, които успешно са адаптирали своите стопанства за справяне с предизвикателствата на зеления и цифров преход.

И доколкото подкрепата по ПРСР има принос основно за подобряване на икономическа устойчивост на стопанствата, то инвестициите по Плана ще надградят вече постигнатото, като допринесат за постигане на екологична устойчивост и цифрова трансформация на производствените структури, а оттам – и на сектора като цяло”. 

Този текст доста прилича на пасаж, чието място трябва да бъде положено в Стратегическия план на страната ни и то от гледна точка на доброволните екосхеми. Притеснителното тук е, че се стъпва на част от дебатите в Тематичната работна група, които бяха за определяне на приоритетите и условията, които да залегнат в Стратегическия план на България. Все си мислим обаче, че Планът за възстановяване трябва да изиграе друга роля, а не да се превръща в поредната инвестиционна мярка.

Браншовите организации вече подготвят своите становища и възражения по ПВУ. Наред с това ще се проведе и среща с екипа на зам.-министър Георги Събев, който е работил по драфта на Плана. Срещата най-вероятно ще се проведе във вторник, 27 юли, а самия проект на Плана за възстановяване днес, 22 юли, ще бъде внесен в Парламента, научи Агри.БГ.