Агрономите в България са изключително ценни кадри. Те са основополагащи за развитието на селското стопанство. Едни учат агрономство, за да се реализират като специалисти след това, други – за самата тапия, а трети – за да станат фермери.

 

Самата аз реших, че искам да се насоча към професията, тъй като е свързана с храненето на човека. От дете бях свикнала с този начин на живот. Наблюдавах моите баба и дядо как се грижат за растенията и това беше нещо, което ме привличаше. Впоследствие завърших гимназия с профил „Парково строителство и озеленяване“ и с времето започнах да харесвам и да опознавам все повече различните култури. Това заяви за Фермер.БГ агрономът Венцислава Цанева.

 

Агроном: Трябва да се докажеш, за да ти плащат добре

„От 15 години имаме къща с двор и винаги ме е влечала работата с дръвчетата. Изпитвам истинска любов към професията си“, допълва младият специалист. Цанева е завършила бакалавърска степен „Агроном“ през 2014 г. и магистърска степен  „Производство на посевен и посадъчен материал“ през 2016 г. в Техническия университет във Варна.

Не е съгласна с мнението, че това висше учебно заведение не дава качествено образование.

„Аз съм много доволна от обучението в Техническия университет. Има хора, които си позволяват да го определят като „некачествено“, но там ни преподаваха професори с дългогодишен опит, които са се доказали през годините. Тези хора ни дадоха ценни знания“, отбелязва агрономът.

„Много хора отдават предпочитание на Аграрния университет в Пловдив, но аз съм изключително доволна от обучението във Варна. През последните години практическото обучение там бе доста застъпено и предлага добри възможности. Ходихме в различни разсадници, на резитби, имахме си собствено поле, на което да работим с различни култури. Има, разбира се, неща, които може да се подобрят, но като се има предвид, че специалността беше нова, развитието е голямо“, допълва Цанева.

Тя е категорична, че теорията и практиката трябва да вървят заедно.

Макар по време на следването си да не успява да открие подходяща фирма, в която да практикува, месец след защитата на магистърската степен постъпва на работа.



„В момента практикувам свободна професия агроном. Сама решавам с кого да работя и при какви условия. Имам вече клиенти и смятам, че това е по-добрият вариант, защото определяш не само работното си време, но взимаш решенията сам и носиш пълната отговорност. Имаш възможност да прилагаш най-новото от научните постижения, без да се съобразяваш със старите нагласи“, обяснява младият специалист.

Според Венцислава Цанева когато работиш на свободна практика, имаш възможност да развиеш напълно своя потенциал.

„Искам да вземам решенията сама, да правя грешки, да извличам поуките и да се развивам“, категорична е тя.

В момента част от нейните колеги успешно са се реализирали във фирми в България. Други обаче не практикуват по специалността си по ред причини.

„Знам, че някои от тях имат огромно желание да се развиват в сферата, но определени обстоятелства им пречат“, казва Цанева.

Заплащането е част от проблема.

„Нормално е в самото начало фирмите да предлагат по-ниско заплащане, но го има и това завършилите специалисти да искат повече. Когато обаче младият специалист е на изпитателен срок, заплащането е ниско, а той има разходи за квартира и режийни. Така нещата не се получават и по-добрите предложения за реализация те отклоняват от професията“, заключи тя.