Националната асоциация на зърнопроизводителиет (НАЗ) иска опростяване на процедурите за придвижване на извънгабаритната земеделска техника по републиканската пътна мрежа. Тук обаче не става дума за въвеждане на нова такса за всички видове земеделска техника, както се заговори в общественото пространство, а само за това таксата, която така или иначе се плаща за придвижване на извънгабаритните земеделски машини, да се унифицира и да се плаща веднъж годишно. Това oбясни в интервю за Фермер.БГ изпълнителният директор на НАЗ Наталия Тодорова: 
 
Г-жо Тодорова, подготвят се промени в Наредба 11 на МЗХ и регионалното министерство относно придвижването на извънгабаритната техника – какви са предложенията на НАЗ?
Всъщност наредба 11 за движението на извънгабаритна земеделска техника е съвместна между три министерства –  Земеделското, Регионалното и Вътрешното. Вече няколко години НАЗ участва в междуведомствено работни групи, заедно с КТИ, КАТ и АПИ, като идеята на тези групи е да се направят адекватни промени в тази наредба, така че да се улесни движението по републиканската пътна мрежа. Сега действащият режим за придвижване на извънгабаритната техника е изключително неефективен и труден за прилагане. В момента се налага при всяко придвижване на комбайните да се вадят специални разрешителни, които са за конкретен маршрут, за конкретна дата, изчисляват се километрите и се начислява съответната такса. Всеки земеделски производител обаче, в разгара на жътва може да промени плановете си динамично заради промените в климатичните условия. Той може да е планирал да жъне в едно землище, там обаче завалява дъжд и той решава, че ще жъне в друго землище...
 
За което обаче няма предварителен маршрут и разрешително...
Точно така... И в случай, че излезе с машините на пътя, а той ще го направи, защото за земеделеца най-важно е да си пробере реколтата от полето, ще бъде глобен. В този смисъл идеята на НАЗ е това разрешително да се вади веднъж годишно срещу съответната такса, тъй като това ще облекчи режима на придвижване на извънгабаритната техника и ще предпази земеделците от солените глоби, които се налагат от АПИ. 
 
Тук е важно да уточним нещо – а именно, че не става дума за въвеждане на нов вид такса, както се заговори в общественото пространство...
Не, идеята е просто тази такса, която в момента се плаща за всеки един маршрут по сложна и дълга процедура, да се опрости. Идеята е тази такса да се унифицира, да се плати веднъж за годината и да може свободно да си придвижва извънгабаритната земеделска техника по пътищата.
 
Има ли вече готов проект на Наредбата и какво съдържа той?
През лятото на 2015 г. постигнахме консенсус по наредбата с АПИ, КАТ и КТИ относно размера на таксата да бъде около 220 лв. на извънгабаритна машина за цялата година. Бяха добавени и мерки, които повишават безопасността на пътя – съгласни сме, че тези машини трябва да се придвижват от пилотен автомобил, с необходимите светлини... Предложенията се приеха, но нещата спряха до този момент. Сега има индикации, че ще започне преразглеждане на Наредбата 11, но не знаем точно какви ще са новите правила. 
 
До колко са верни твърденията че според новия проект на Наредбата, който се подготвя, ще има и промени които засягат и малогабаритната техника? Заговори се и за ограничаване на движението в тъмната част на денонощието на земеделска техника...
На този етап до НАЗ не са достигали текстове, които ние да съгласуваме като страна. Не знаем какви преговори вървят между министерствата. Въпреки всичко, подобен сценарий, за който споменахте би бил изключително негативен за земеделските производители, тъй като ние в момента имаме ограничителен режим САМО за ИЗВЪНГАБАРИТНАТА техника (техника с широчина над 3.5 метра). 
 
Преди дни МЗХ предложи за обсъждане промени в Наредбата за директните плащания като една от тях гласи, че междинните култури, с които се изпълнява изискването за ЕНП трябва да са налични на полето поне до 1 декември в годината на кандидатстване. Какъв е коментарът ви?
Основното притеснение на НАЗ по така зададените промени в наредба 3 е изискването междинните култури, с които се изпълнява изискването за ЕНП, задължително да са налични на полето поне до 1 декември. Нормалните селскостопански практики изискват заораването да се извърши през есента – октомври – ноември месец. Единствено при форсмажорни обстоятелства, поради климатичен фактор, земеделските производители прибягват към оран през месец декември. Навременната есенна оран, в случая заораване, е задължителна предпоставка за доброто развитие на пролетните култури и и добри добиви от тях. Една декемврийска оран ще компрометира напълно добивите при царевица и слънчоглед и никой земеделски производител не би се наел да направи такава селскостопанска практика. Освен това, заораването на междинните култури през есента има подчертан екологичен ефект, тъй като се предоставя достатъчно време на растителните остатъци да изгният на полето, обогатявайки почвата и подобрявайки нейната структура и влагозапасеност. 
 
Какво ще стане в случай, че текстът се приеме така?
В случай, че остане предложеният от МЗХ текст, земеделските производители масово ще се откажат от засяването на междинни култури, като допустима практика за зеленото изискване за екологично насочени площи. И какво ще стане...? Ще намалим с още една възможностите за ЕНП и те фактически ще бъдат сведени само до една практика, която може да бъде осъществима – това са угарите.
 
А защо не азотфиксиращи култури?
Част от производителите, които приложиха азотфиксиращи култури като ЕНП, сега се чудят какво да правят с тази бобова продукция, тъй като няма пазар и тя залежава по хранилищата. Синорите бяха добра практика, но те са много субективни за възприемане от техническия инспекторат по време на проверка. Оказва се, че те не винаги са допустими, въпреки че отговарят на изискванията, записани в наредбата. От друга страна и елементите на ландшафта в момента се заявяват много трудно, тъй като липсва специализиран слой за всички тези особености на ландшафта... Така че остава опцията – угари, които пък са една от най-ощетяващите практики, които може да се приложи, тъй като на земя, от която не се рeазлизира никаква земеделска суровина, се правят разходи за рента, за поддръжка и т.н.
 
Предвид че в момента има обществено обсъждане на Наредба 3, какво ще предложението на НАЗ за промяна по отношение на тези срокове за междинните култури?
Нашето предложение наистина е работещо – не е нещо ово и с него не сме открили топлата вода... То е мотивирано от инструкциите на МЗХ по изтеклата кампания по директните плащания. Това, което предлагаме, се е прилагало и през тази година, работещо е – това потвърдиха и от Техническия инспекторат към ДФЗ. А именно - междинните култури следва да бъдат проверими като засети, налични или като растителни остатъци след заораването, в периода 1 октомври – 1 ноември в годината на кандидатстване. Това е справедливо предложение, което приляга на спецификата на българския модел на земеделие. 
 
Каква е информацията ви относно промените за тавана и интензитета на проектите по мярка 4.1?
На последната работна среща в МЗХ бяхме запознати от зам.-министър Васил Грудев с промените по мярка 4.1, които предстои да бъдат гласувани на предстоящия Комитет по наблюдение на ПРСР. Предложенията на МЗХ са за намаляване на максимално допустимия таван на проект за един бенефициент от 1 500 000 евро на 1 000 000 евро. Другата промяна е в интензитета на проектите. Тук обаче не се засяга минималният интензитет за подпомагане по подмярката – той остава 50%, но се редуцира максималният % на подпомагането. В момента той е 70%, а МЗХ ще предложи той да бъде намален на 60%. 
 

Следва продължение...