Методи Стефанов се занимава с отглеждане на био етерични култури, основно лавандула и роза. Дестилерията и насажденията са на Подбалканската линия, в землището на село Манолово. „Заедно с брат ми с този бизнес се занимаваме от 2002 година и сме от първите, които тръгнаха по трънливия път на биопроизводството. Заедно с Българска асоциация „Биопродукти“ смятам, че се решили доста от проблемите, натрупвани през годините. Убеден съм, че това е пътят, особено що се отнася до билките и етерично-маслените култури. Това е доста специфичен продукт и крайните клиенти искат максимално чиста продукция. Получавали са доста ментета от България и затова са много взискателни. Специално за лавандуловия пазар, това е култура, която бързо се отглежда по конвенционален начин и пазарът се пренасища. Един от изходите да се запази пазарът и да има добра рентабилност като производство е то да се сертифицира като био. Тогава има и по-малко колебания в цената“, разказа пред репортер на Фермер.БГ Методи Стефанов.

 

 

Г-н Стефанов, какви са цените на лавандулата тази година?
Не е тайна, че от миналата година България е един о основните производители на лавандула, което доведе логично до спад в цените, защото се стигна до свръхпроизводство. Веднага искам да кажа, че свръхпроизводството не бива да ни плаши, тъй като вече доста хора са се организирали, тръгнали са по процедурите и са в преход, което означава, че продукцията им става все по-чиста. А за качествената продукция пазар винаги се намира и цените са по-добри. Тази година изкупните цени бяха високи, но това не означава, че продажните цени на маслото са пропорционално високи. Контрата остава у преработвателите и търговците – мит е, че когато розовото масло, например, е скъпо, се реаризират огромни печалби. Тогава идва ролята на държавата – трябва да се намерят механизми да се контролира процесът между производители и преработватели. Джунглата на криворазбраната икономика затри доста производства, от което веднага се облагодетелстват трети страни. Сега България държи около 50% от пазара на лавандула и за съжаление под 50% от пазара на розово масло. Доста сериозен конкурент за розовото масло ни е Турция, а западните ни партньори се опитват да правят насаждения и на други места по света. Ако не започнем да алармираме за този проблем, колкото и да казваме, че сме държавата на розите и на билките, то в бъдеще българският дял на пазара ще продължава да пада. Затова алармирам земеделските производители и търговците да произвеждат качествена продукция.


Как успява Турция да се наложи на пазара точно на розово масло?
Държавата стои много силно зад производителите – това е причината да успяват да се наложат. Голяма част от нашите клиенти – основно френски фирми, инвестираха в Турция, а не в България. Да не говорим, че силната подкрепа на държавата мотивира турските производители и те също започват да правят инвестиции. В България. В същото време бизнесът е доста капиталоемък, няма правила на играта и за съжаление, ние нямаме необходимата подкрепа и от всичко това губим всички. Особено в района на Карлово и на Подбалкана, където почвено-климатичните условия не позволяват отглеждането на разнообразни култури. Тук най-добра възможност има за отглеждането на етерично-маслени култури, житните и техническите култури са нерентабилни в този район, защото земята е много бедна и може да даде продукция, каквото получават в други региони на страната. Смятам, че държавата трябва да застане зад това производство, защото на фона на всички други земеделски производства, етерично-маслените култури като обем и пари не изискват огромно финансиране от страна на държавата, но пък носят много национален имидж. И огромен социален ефект, защото ако производството на етерично-маслени култури се подпомогне, този доста беден район ще се възроди.


Все пак колко етерично-маслени се произвеждат у нас?
Производството е на пикове – когато се повиши цената, интересът се възражда и добитите количества са големи, а когато цената падне – замира и производството. Това за една трайна култура, обаче, е пагубно, защото на едно насаждение са му необходими минимум три години, за да е рентабилно. И когато една година има ниска изкупна цена, то умира, а след това разходите за възстановяване са почти равни на тези за ново насаждение. За съжаление, ако няма стабилна държавна защита, бизнесът с етерично-маслени култури няма да бъде вече традиционно български.


Има ли опасност лавандулата да последва участта на розата?
За да не се случи това, хората, решили да създават нови лавандулови насаждения, не бива да се плашат, че се очаква свръхпроизводство. За съжаление, една част от насажденията са направени с неподходящ посадъчен материал и не дават добри химически показатели – точно оттук идва митът, че търсенето пада. Търсене има, но се търси качествена продукция. Което означава разсадът да е купува от лицензирани производители, проверени във времето.


Какви са перспективите пред вас за новия програмен период 2014-2020 година?
По отношение на етерично-маслените в новия програмен период те отново не са приоритет. Единственият лъч светлина за нас са програмите за биологично производство, тъй като определено подпомагат в значителна степен производителите. Пък и с огромната подкрепа на Българска асоцация „Биопродукти“ и диалогът, който има с МЗХ, пътят за сертифициране и получаване на субсидии определено е по-лек отпреди десетина години. Но, ще повторя, идеята е не само да се получат субсидиите за биологично производство, а наистина да се направи реален биопродукт.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!