Кудрет Ахмед от провадийското село Храброво говори бързо и разпалено. Разговорът с него върви неусетно и прескача от тема в тема. Едно обаче не му дава мира – изгубената надежда, че синът му ще продължи започнатото от него, и борбата му за пасища, които му се полагат за животните, но заради административни спънки трудно стига до тях.

Животновъд за пример: Смесеното стопанство носи печалба

Сега Кудрет отглежда 700 животни. Фермата му е първа категория, регистрирана по член 137 от години. Залага на Медночервена шуменска овца, като продава само агнета. Досега е работил върху увеличаване на бройките, затова и всичко женско оставял за разплод.

„Породата е нископродуктивна за мляко. При нас агнетата сучат до края, но пък има пазар за тях. Вече над 10 години работя с една и съща кланица. Рандеманът й излиза много добър, след месодайните породи тази най-предпочитат. За съжаление, вече не продаваме за Арабския свят. Преди имаше депа, които изнасяха директно за там и държаха добра цена. Сега се търсят предимно агнета на 20 – 25 кг и няма такава печалба“, обяснява животновъдът. 

Във фермата той инвестира много – и субсидиите, които получава, и кредитите, които тегли. Дори 12 години работи с машини на постоянен трудов договор, за да успее с парите.

„Не ми беше лека работата, нямаше време за почивка, само и само да направя овчарника. От малък се занимавам с животни. Завършил съм средно специално с животновъдство. Преди две години напуснах работа и сега съм само с овцете, не се спирам. Все намирам къде да ги закарам да пасат, затова и сушата тази година не ми се отрази много. Но ми беше трудно, помагат ми само родителите“, споделя Кудрет.  

Кудрет Ахмед: „Малко хора останаха да се занимават с овцевъдство. Ако изтървем и нашите деца, става лошо.“

Той самият има две деца – момиче, което е завършило за инженер и сега работи в общината, и момче, на което за в бъдеще той залага големи надежди, но сега е едно от многото български деца, работещи в чужбина. 

„Исках да запиша сина ми за ветеринар, за да продължи да се занимава с животните. От малък има слабост към тях, научил съм го да лекува и да инжектира. Но у нас не става дума само за гледане на животни. Като ме видя как с години ходя по съдилища за пасищата, се отчая. Сега работи в американска фирма за лекарства в Германия. Помагаше ми много. Аз докато съм жив, ще се боря, при мен отказване няма“, оптимист е Кудрет, все още таейки надежда, че синът му ще се върне в семейната ферма.

В неговата овцеферма често идват млади хора, които искат да се занимават с животновъдство. Повечето от тях обаче си нямат представа с какво се захващат.

„Сега се търсят високопродуктивни породи, но те имат много минуси. За да отглеждаш такова животно, ти трябват хубави пасища. Не можеш да разчиташ на една поляна и да чакаш да завали. В Европа не е така – всичко е заградено, тори се, поддържа се. Питам ги първо: „Досега животни гледал ли си?“, повечето не са или навремето дядо им е имал овце. Второ, защо искат точно Медночервена шуменска овца, а те ми отговарят: „Абе, субсидиите били много“. А на времето имаше истински животновъди, професори в работата си!“, спомня си с носталгия Кудрет.