В момента Министерството на земеделието заедно с бранша мъдрят интервенциите в новата ОСП. Преди това обаче бяха обсъдени идентифицираните потребности на фермерите, а един от изводите в техния анализ беше, че смесените животновъдни стопанства нямат потенциал.

Животновъди си протягат ръка в беда

Доказателство точно за обратното е животновъдът Данаил Николов от варненското село Доброглед. Стопанството му е известно в района с красивите си автохтонни породи – 50 животни от породата Калоферска дългокосместа коза, 250 – Медночервена шуменска овца, и 60 – Родопско говедо. Успява да преработи и продаде всичко, което произведе – нещо, с което не много негови колеги могат да се похвалят.

„Преработвам в собствена минимандра. Каквото произведем, всичко се продава. Зареждам около 15 млечни магазинчета в района. Ходя на фермерските пазари във Варна през уикенда и в Добрич в четвъртък. Вече съм популярно лице и хората ме разпознават. Има търсене, не се оплаквам“, споделя стопанинът.

Той е в сектора от 15 години и успява да се нагоди спрямо търсенето. Преди 4 – 5 години е стигнал дори до 600 овце, които впоследствие обаче намалява за сметка на кравите. По думите му кравето мляко се консумира по-масово и на фермерските пазари има недостиг на тази суровина. Затова увеличава Родопските говеда, за да задоволи предпочитанията на потребителите. 

Друга причина, поради която животновъдът намалява броя на овцете, е трудоемката работа и все по-непосилното намиране на работна ръка. 

Николов е един от първите регистриран по член 137 – още преди 11 години. Убеден е, че всички негови колеги трябва да имат тази регистрация, за да покажат, че отговарят на ветеринарномедицинските изисквания. 

„Овцевъдният бранш е най-зле откъм регистрацията по член 137. За да отговориш на изискванията, трябва да инвестираш в база, която за някои ферми е доста голяма. За съжаление, голяма част от овчарниците се помещават в колиби. Нямат такива печалби и хората са на ръба, работят на себестойност“, казва Николов.

Той е свидетел как преди няколко месеца отново настана суматоха покрай регистрацията по член 137 и се разбра, че без него много животновъди ще останат без подпомагане, като по този начин са обречени на фалит. 

„През септември и октомври се осъществи една кампания по масова регистрация с доста компромиси от страна на БАБХ. Например дава се регистрация с предписание, че след толкова месеца или напролет, като продаде продукция, фермерът ще направи млекопункта, оградата и т.н. Но това трябваше да се направи, защото един огромен процент щяха да останат под чертата“, убеден е Николов.