Липсата на контрол на качеството изкарва на пазара посредствени вина

Проф. Д-р Димитър Цаков има дълга и интересна биография – от родното плевенско село Бъркач, през първото земеделско училище в България, агрономическия факултет до работата в Института по лозарство и винарство, където от 1953 година започва разработките си за създаване на шампанско. Проф. Цаков е признато първият и най-добрият и досега шампанист на България, а дори в научните среди го наричат бащата на българското шампанско. Признава, че цялата му научна кариера е градена на шампанското.

Веднага добавя, че „шампанско” не е БГ марка, ние имаме българско шампанизирано вино, пионер в разработките на което е той. Тъй като в Плевен не е имал условия за работа, напуска родния край и дълги години ръководи института по винарска промишленост в София.

Вече на достолепна възраст проф. Цаков не спира да анализира, сравнява и коментира случващото се в сектора на лозарството и винарството. Твърди, че както преди повече от век френски добри практики са спасили българското лозарство, така и в годините на прехода сега отново френският опит ни идва на помощ. „Пътят за спасяването на българското лозарство и винарство минава през френския тип шато – малки изби, качествени вина, собствено производство на грозде, добри технолози, добри лозари, които да отглеждат качествено грозде. Защото добро вино става само от добро грозде. А когато собственикът е и винар, и лозар, естествено е той да държи на качеството и на суровината, и на крайния продукт. Това е в основата на вината с контролирано наименование за произход”, формулира рецептата проф. Цеков, който дълги години е отговарял на държавно ниво именно на тези вина.

На въпрос на Фермер.БГ ще си върнем ли и как позицията на европейските пазари, проф. Цеков веднага казва: „Малко се съмнявам, че ще си върнем позициите. В края на 80-те години България беше на четвърто място в света по износ на обработени, стабилизирани и бутилирани вина. Тогава имахме четири завода и 16 цеха за обработка, стабилизиране и бутилиране на вина. Не съм оптимист, че след като секторът е вече в частни ръце, може да има възвръщане на възхода на българското лозарство и винарство”.

Кой сега контролира производството на вино, пита проф. Цаков? Според него контрол единствено от собствениците на винарни води до появата масово на пазара на посредствени вина, вина, които нямат добри вкусови качества.

88-годишният създател на българското шампанизирано вино със съжаление споделя, че сега производство има само в района на „Магурата”, а цената на шампанското от едноименната изба е на цена 16-18 лева. „В Лясковец правят опити, но не е това. Всичко, което се предлага на пазара като шампанско, е просто газирано вино. Изискванията за шампанизирано вино са много и те строги. Първо трябва да има качествени шампански материали, тоест грозде от подходящи сортове за производство на шампански вина, да има подходящи райони за производство на такова грозде. Сортовете са Шардоне, Пино Ноар, Алиготе, Совиньон, отчасти Ризлинг, но става въпрос за купажи. Шампанско не се произвежда от един, а минимум от три сорта грозде в купаж. Майсторлъкът е да намериш процентното съотношение между вината от 3-4 сорта”.

И сега в избата на Института по лозарство и винарство в Плевен има разработки от 1957-1958 година на българско шампанизирано вино на проф. Цаков. Макар че според него в България подходящи за отглеждане на „добър шампански материал” са районите на Търговище, Шумен и Варна, както прибалканските зони. В Южна България, където през последните години се нароиха шатата, шампански сортове не виреят, категоричен е проф. Цаков.