Количествата горски плодове и корнишони, които се произвеждат в България, не са достатъчни за нуждите на преработвателната промишленост. Това съобщи за Агри.БГ Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Двете суровини изискват много ръчен труд, а у нас не достига работна ръка, която да обезпечи производството им.

Потреблението на домати пада през 2019 г., на краставици - расте

За да бъде със запазена цялост и запазени вкусови качества, корнишонът се бере на ръка, всяка сутрин, по възможност преди да е напекло слънцето. Много ръчен труд има и преди беритбата. Поради липсата на хора, които да извършват тази работа, България не може да произведе количеството, необходимо за преработка и се налага корнишони да се внасят от страни, които имат по-добри климатични условия и достатъчно работна ръка. Но крайният продукт, произведен от вноса се различава по вкусови качества от този, произведен от българска суровина, допълни Божинова.

По отношение на други видове традиционни български зеленчуци и плодове, големите предприятия са се принудили да започнат да произвеждат суровина, защото количествата не достигат или са осигурени от много малки производители, които не са с уеднаквени качества. За да могат да обезпечат изходна продукция, отговаряща на конкретни параметри се налага предприятията да се преструктурират и сега те са и едни от най-големите производители на плодове и зеленчуци. До скоро в България липсват и плодове, но вече насажденията влизат в плододаване и този недостиг също се преодолява.

Поради тези промени, в годините сериозно се измества позицията на вносните плодове и зеленчуци за преработвателната индустрия, спрямо българските.

Как ДФЗ ще се справи с измамите при обвързаната подкрепа?

“Имахме години, в които преработвахме над 60% вносна суровина. Сега делът на родната суровина е вече над 60-70% и много малко - на вносната. Това обикновено се налага в производства, в които ние не сме толкова застъпени, най-вече поради климатичните условия”, каза още Божинова.

За преработвателите е нормално да търсят внос от близките държави - Турция, Сърбия, Македония, за да задоволят нуждата от продукция. За различните суровини и различните години са различни основните вносители, взависимост какво липсва на българския пазар. Но това се отразява на преработката. Зеленчуци от други страни са с различни параметри. 

“Чушки капия, внесени от Турция са с много високо водно съдържание. За нас е необходим продукт с ниско водно съдържание и много високи хранително вкусови показатели, за да може крайният продукт да има тези качества, с които го свързва потребителят. Нашата продукция е добре известна не само на родния пазар, но и на международните и този вкус, който ние сме наложили, държим да го поддържаме”, обясни директорът на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Затова е много важно каква суровина ще бъде избрана и какви технологии ще бъдат използвани за преработка. Ако няма добра снабдяемост с изходна продукция, не може да се постигне желаното качество. По тази причина добра тенденция е изглаждането на диалога между производители и преработватели в зеленчуковата индустрия, където разговорите вече се водят на професионално ниво.

“Мога да поздравя всички производители, че решиха, ако произвеждат суровина за преработвателя да го попитат какво му е необходимо, кога му е необходимо и с какви параметри. Бавно се случват нещата, но в правилната посока”, допълни Божинова.

Производстовото на биопродукти в България обаче все още задоволява само пресния пазар. Търсене има, но биопроизводителите не са готови да отговорят на тази ниша и масово биопродуктите, които се преработват са внос.

Много сериозен проблем за зеленчукопроизводството са климатичните промени, алармира изпълнителният директор. Ако науката не влезе в роля и не намери решение, ние ще зависим от държави, които са по-напреднали в тази област, но не работят за специфичната българска климатична действителност.

 

Интервю взе Александра Георгиева