Кирил Вътев: Преработката на българска суровина е кауза пердута!

Трите оферти за закупуване на машини по Програмата за развитие на селските райони са порочна практика и пречат на конкурентоспособността на преработвателите. Това каза на дискусия „БГ продукти на масата“, организирана от АЗПБ Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите в България.

„В почти всички посткомунистически страни се направиха референтни цени по европейските програми и когато някой иска да си купи високопроизводителна машина за производство или преработка, не се налага да представи три офери. Той представя офертата от производителя на съответната машина и си я купува. А на нас от самото начало ни се налага да представяме три оферти. Това ни прави изключително непроизводителни, защото ни кара да изберем най-евтината машина. А най-евтината машина не е най-производителната. Така и продукцията, която произвеждаме става по-скъпа и по-скъпа“, посочи месопреработвателят.

По думите на Вътев „световните тенденции за развитието на пазара в момента са тотална доминация на Големите търговски вериги - и в ЕС, и в САЩ. Малките квартални магазини вече нямат шанс. Шанс имат бутикови магазини, предлагащи деликатеси. Големите търговски вериги от своя страна натискат преработвателите като искат 40% отстъпка.

Според Кирил Вътев за българските преработватели използването на местна суровина е „кауза пердута“!

Една от причините за проблемите в животновъдството и преработката на българска продукция е липсата на модерни и ефективни кланици „По субсидии българското свиневъдство вече се изравни с европейското, а защо в същото време свинското ни месо е по-скъпо. Защото най-голямата кланица у нас коли 300 глави на ден, а една средна кланица в ЕС, коли 600 глави на час“, коментира Вътев.

На територията на ЕС има над 13 хил. месопреработвателни предприятия като повечето са малки и средни. Там средно 27 души работят в едно предприятие, което е със среден годишен оборот 6,5 млн. евро. Така на един зает се падат 243 000 евро годишен оборот.

У нас няма нито едно голямо предприятие, подчерта Кирил Вътев. Според статистиката, която Вътев представи, в България в сектор месопреработка работят 16 800 души в общо 449 предприятия или средно по 37 са заетите в една фирма, а годишният оборот на едно предприятие е към 2 млн. евро. Това прави оборот от 58 хил. евро на един зает.

Според Кирил Вътев проблемите в сектора на преработката за започнали още при програма САПАРД, когато „никой не пожела да чуе браншовите организации“.

Анализаторът Николай Вълканов от фондация ИнтелиАгро изложи данни, според които най-голям дял в произведената селскостопанска продукция имат зърнените и техническите култури - в България се преработват до 38% от пшеницата, до 35% от царевицата, до 40% от слънчогледа и 20% от рапицата. Що се отнася до суровинната обезпеченост на месопреработвателните предприятия, търговският баланс е отрицателен. За месопреработка се използват основно вносни суровини - около 100% от говеждото, 65% от свинското и около 40% от птичето месо.

София БЕЛЧЕВА