Какво представлява семейното фермерство във Франция и какви са неговите характеристики. Докъде е стигнал прогресът в сектор „Животновъдство“ и какво е нивото на селекционната дейност разказаха в интервю пред Фермер.БГ Роджер Бланк, основател на изложението най-голямото професионално животновъдно изложение Sommet de l'Elevage и Стефан Патен, директор на Races de France – организация, която е шапката на асоциациите на породите във Франция.
 
Българският опит
 
„Посетихме една голяма овцеферма в България. Това, което видяхме е една прекрасна ферма, много хубав модел, над 2000 животни от породата Лакон, но това е един тип животновъдство.  Ако искате да развивате територията, за да не се обезселяват селата, трябва да вървите към по-друг модел и той е по-скоро семейна ферма – това, което правим ние“, каза Роджер Бланк.
 
 
Семейните ферми 
 
„Във Франция има едно специфично животновъдство, което е базирано на фамилната ферма. Тя е с традиции, наследява се, и зад нея стоят много стабилни компетенции. Във Франция имаме 20 млн. говеда, които са професионално разделени на млечно и месодайно направление. Повечето се отглеждат пасищно. Освен това там категориите ферми също са разделени. Този модел може да се възпроизведе и в България“, разясни той и добави:
 
„Средно фамилните ферми са около 60 ха и с около 50 крави-майки. Земята е нужна, тъй като задължително фермерите, отглеждащи животни сами произвеждат храната за тях, а не я купуват. Имаме затворен цикъл. За стопанисването на една такава ферма са нужни двама души. При овцевъдството средна фамилна ферма е от 200 до 500 овце-майки“
 
 
От своя страна Стефан Патен коментира, че най-общо фамилната ферма представлява семейна юридически структури, със семеен капитал. Може в една ферма капиталът да го притежават двама или трима души. Но като цяло това е много различно от големите ферми, където това са инвестиционни структури. Във Франция се постарахме да запазим местната икономика и капиталът да да остава в семейството.
 
Селекционна дейност 
 
„Селекционната дейност във Франция датира от 19 век, когато са се създали и породните асоциации у нас. От начало това са били структури на няколко животновъди, които са се обединили около една порода, за да подобрят качествата й. Сега всеки, който гледа дадена порода, е член на съответната асоциация, така имаме широка база за селекционна дейност. Тя се поддържа от асоциацията на съответната порода, като в нея работят и научни работници от института по животновъдство във Франция.
 
 
Това, с което може да се похвалим е, че при породата Лакон селекционната дейност се извършва вече по геном. И затова млеконадоят се увеличава на всеки 5 години с половин литър.
 
Средната млечност на Холщайн във Франция е около 10 000 литра на лактация за 305 дни. В зависимост от породата този млеконадой може да е много различен. Може да започне от 5 тона и да стигне до 10 тона“, разказа Патен.