Всяка стопанска година идва със своите специфични проблеми – суша, киша, ниски и високи температури, суховеи, епифитотия от различни болести и неприятели и др.

 

При есенните житни култури те започнаха още след сеитбата – силно нападение от житните мухи, жълтеене на посевите от ечемик и пшеница, смущения в яровизацията и братенето в резултат на високите положителни температури – над 20 градуса , частично вретенене в по-ранните посеви и т.н. Независимо от всичките тези обстоятелства може да се каже, че есенните посеви в страната презимуваха нормално и няма сериозни поражения от ниските температури в последната десетдневка на януари .

 

Най-съществени трудности бяха създадени тази година при ранното пролетно подхранване на посевите. Много стопани се справиха навреме с тази практика и внесоха рано азотните торове , като подхранването основателно започна с карбамид през януари, а след това продължи с амониева селитра. В някои региони на страната особено Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, Плевен и др., а също в отделни части на Южна България – Сливен, Ямбол, Бургас имаше сериозни смущения при подхранването на посевите до края на февруари. В тези региони внасянето на азота закъсня и беше осъществено през месец март, а някъде продължава и до края на април.

 

При късното внасяне на торовете се наблюдаваше потъване на машините в посевите и оставането на дълбоки дири.Ето защо специалистите препоръчват винаги да се използуват подходящите дни през първите месеци на годината за извършване на тази агротехническа практика, като се съобразяваме с нитратната директива на ЕС. На някои места стопаните искаха да правят подхранването с карбамид през м. април, което беше напълно погрешно.Вече са налице последствията от некачественото и късно внасяне на азотните торове на редица полета в страната.

 

Другият сериозен проблем беше свързан с извеждането на борбата с плевелната растителност. Най-напред когато стана възможно да започне пръскането все още не бяха развити основните плевели – паламида, лепка, лайка, див коноп, самосевки от слънчогледа и др.Освен това житните плевели силно напредваха в развитието си и се наложи да се прави пръскането с противожитните хербициди самостоятелно, а където беше възможно и подходящо да се комбинират двата вида хербициди за житните и широколистните плевели.

 

Сериозни трудности създадоха тази година валежите и наличните водни огледала които се наблюдаваха почти във всички региони на страната. Там където продължително е лежала вода няма да има растения. Този проблем е кардинален и за решаването му се изискват големи вложения за изравняване и отводняване на такива площи.Иначе винаги ще имаме сериозни загуби от посевите.

 


Въпреки изброените проблеми агрометеорологичните условия през пролетта на тази стопанска година досега са изключително благоприятни за есенните житни култури. Независимо от високата норма на валежите през пролетната вегетация това са едни от най-подходящите условия за развитието на всички есенни култури – пшеница, ечемик, тритикале, ръж, рапица, кориандър, зимуващ грах и др.

 

За рапицата всичко протича оптимално до момента, с изключение на неправилните указание на някои специалисти за по-късното внасяне на азота след 15 февруари. Винаги трябва и при тази култура пролетното подхранване да започне дори по-рано от пшеницата, защото тя навлиза в трайна вегетация преди житните култури.Погрешно е да се разчита в бъдеще на посеви от самосевки при рапицата и кориандъра, което се наблюдава на някои места в страната.Добра е практиката за есенна сеитба на кориандъра в Южна България и особено за отглеждане на зимуващия фуражен грах, но не бива да се забравя, че в безснежни зими и ниски отрицателни температури има опасност от измръзването им.

 

С около един месец закъснение започна и сеитбата на втората по значение и заети площи в страната култура – слънчогледа. По всичко изглежда, че сеитбата на тази изключително важна за българското земеделие култура ще продължи и през целия месец май, което не е желателно.Съществени нарушения при тази култура в момента се допускат при предсеитбената подготовка на площите, което не може да не окаже влияние и върху качеството на самата сеитба. Най- погрешната практика е извършването на сеитба след пролетна оран, дисковане на площите и особено извършване на обработките при висока почвена влажност и изкарване на буци с висока влажност, които трудно се разбиват по-късно. Освен това има вероятност за засяване при шарена влага и от непоникване на всички семена.

 

Същите грешки се допускат и при сеитбата на втората по значение, но много важна за нашето земеделие пролетна култура – царевицата. Въпреки обективните трудности много стопани вече приключиха сеитбата и на двете важни земеделски култури – слънчогледа и царевицата.

 

По-важни агротехнически мерориятия които следва да се имат предвид за извършване от земеделските производители в страната в близките дни и седмици:


1. Приключване на пролетното корегиращо подхранване и довършване на борбата с плевелната растителност чрез използуване на подходящи хербициди в есенните посеви най-късно до края на месец април или първите дни на май.


2. Извеждане при необходимост спешно борбата с икономически важните болести при житните култури – брашнеста мана, ръжди, септориоза, фузариум и др., както и срещу някои неприятели – житна пиявица, житна дървеница, житари и др.


3. Приключване сеитбата на слънчогледа и царевицата най късно до 6-10 май и започване сеитбата на късните пролетни култури – соя, фъстъци др.


4. Внасяне на вегетационните хербициди при различните групи слънчоглед и царевицата в зависимост от фазата на развитие на културите в отделните стопанства.


5. Навременно извършване на междуредовите вегетационни обработки при окопните култури- слънчоглед, царевица и др.

 

Автор: Ст.н.с. І ст., дсн Илия Станков

Снимка: schneler