Преди време ви запознахме с Кристел Мартин и Микаел Гергауд и тяхната ферма “Le ferme de Kerbizien” (Фермата на Кербизиен). По време на посещение, организирано от Главна дирекция „Агри“ на Европейската комисия в стопанството, те ни разказаха и за мрежата, в която членуват. 

Всички в аграрния сектор са запознати, че фермерството във Франция е добре организирано чрез кооперативи, мрежи и др. 

Фермерите могат да членуват едновременно в различни форми, стига да не нарушават изискванията на една или друга организация. 

Кристел и Микаел членуват в мрежата Invitation à la ferme
“Мрежата е създадена през 2015-а година, като в началото са били 4 ферми, а сега са 44 биологични стопанства от различни сектори”, разказа Корин Шарот, представител на Invitation à la ferme. 

Идеята е различните ферми да продават в търговската мрежа под един бранд, но с ясно обозначение на фермера, а на опаковките има освен негова снимка и контакти, и снимки на животните му или на стопанството. Така потребителите виждат кой е произвел храната им, могат да се свържат директно с него и дори да посетят фермата му. 

“Идеята е печалбата да се връща обратно във фермата. Производителите правят различни продукти - мляко, сирена, сладолед, мед, месни продукти, като продават в 80-километров периметър с едно име - това на мрежата. Така локални продукти се продават на локалния пазар”, обясни Корин. 

В “Le ferme de Kerbizien”, например, има магазин и Кристел продава продукти и на други фермери от мрежата в него. 

Местно, био и заедно - това е мотото, с което фермерите произвеждат храната си. 

Самата мрежа е национално представена и организира фермерите в различни региони. 

Как помага мрежата на стопаните? 

За да влезе в мрежата една ферма плаща начална вноска. За парите - които, разбира се, не ни бяха споменати, фермерът получава достъп до 10 различни специалиста - маркетинг, HR, технолог за сирене, финансист и др. 
Тези специалисти са на заплата към мрежата и са на разположение на стопаните постоянно. 

От мрежата осигуряват т.нар. пакет за добре дошъл - в него са включени различни съвети и ноу-хау, подходящи за конкретната ферма. 
Кристел, например, е получила обучение от технолог, който й е показал различни рецепти за сирене, как да прави вкусните продукти и т.н. 

Мрежата има строги изисквания към фермерите - хигиената е очевидна, но също така фермите трябва да са биологично направление, животните да са възможно най-много време на паша, да не се доят с доилен робот и др. 

От своя страна фермерите сами решават на каква цена да продават продуктите си. Те решават и в кои магазини да предлагат стоките си, като сами водят преговорите за това. Единственото условие е да предлагат продуктите си с бранда на мрежата. 

Ако възникне въпрос за решаване в мрежата, се организират работни групи от фермери и експерти и се намира най-доброто решение, а след това се представя на останалите, които гласуват. Така всички решения се взимат заедно. 

“Събираме се и търсим решения. Не сме конкуренти, а колеги”, обясни Корин. 

В замяна на маркетинг позиционирането и достъпът до квалифицирани експерти, фермерите плащат годишно процент от печалбата си. С тези пари се плащат заплатите на 10-те експерта, рекламните кампании на продуктите и поддръжката на обучителен център за фермерите. 

Достъпът на всички фермери до услугите на мрежата е еднакъв. Ако някой плаща по-висок процент, защото има повече печалба, той има предимство в мащаба на рекламните кампании, обясни Корин Шарот. 

“Качеството на продуктите се гарантира от изискванията, които мрежата поставя”, посочи тя и добави: “Така всяка ферма постига устойчивост и стои сигурно и спокойно на пазара”.