Кристел Мартин и Микаел Гергауд купили “Le ferme de Kerbizien” (Фермата на Кербизиен), разположена до градчето Ноял-Мюзилак на полуостров Бретан във Франция. Това станало през 2017-а година. Преди това в стопанството се отглеждали млечни крави, а през 2011 г. фермата преминала към биологично производство. Агри.БГ разговаря с Кристел по време на посещение във фермата й, организирано от Главна дирекция „Агри“ на Европейската комисия. 

Дамите в селското стопанство

Имахте ли предишен опит с отглеждането на крави?
Аз работех като преподавател в училище по селско стопанство и често провеждахме практики в “Le ferme de Kerbizien”, така че за мен поемането на фермата не беше голям завой в попрището. За Микаел обаче беше - той се занимаваше с дърводелство. Стана така че предишният фермер почина и ние решихме да се заемем с нея. 

Разкажете за стопанството?
Имаме 99 млечни крави, които се отглеждат само на паша или със сено през зимата, 20 ха собствена земя и 100 ха - наета. Използваме я за паша на кравите и да отглеждаме храната им за зимата. 100% независими сме относно храната на животните, само минералите купуваме. 

Кравите са навън поне 7 месеца годишно, прибираме ги само когато е много студено. Отелването е през зимата и когато стане време за паша, телетата вече са заякнали и директно ги изкарваме. 

Във фермата сме заети общо 5 души, като тримата ни работника ни помагат за доенето и за производството на сирена. 

Променихте ли нещо в начина на работа на фермата, когато я взехте?
В началото решихме, че искаме да диверсифицираме дейностите си. Затова купихме оборудване с помощта на мрежата, в която членуваме и си направихме малка мандра. С нея преработваме млякото и произвеждаме 6 вида сирена.

Имаме и един специален уред - сушилня, за сеното. Това е много скъпо и малко ферми имат подобни. За наш късмет предишният собственик бе направил тази инвестиция  - 35 000 евро. Това е станало през 2011-а година. 

Разкажете повече.
Събираме люцерна от полето и я прибираме - заедно с листата, в специалното помещение. С помощта на специална техника размесваме сеното, така че да може да се изсуши равномерно и да не загнива. Сушилнята хваща топлината отвън и отвътре и с този въздух сеното се продухва. Така сеното остава зелено и не е сплъстено. Наричаме го “австрийският метод” - изсушаване чрез топлина, а не на слънце. Едно време в австрийските ферми са слагали сеното да съхне над главите на животните и тяхната топлина е помагала за процеса на изсушаване. 

Влагата от сушилнята излиза през една тръба. Ние я събираме - мирише на сено, и сега сме решили да я даваме на животните да я пият - тя е чиста и няма да се налага да я разхищаваме. 

А защо е важно люцерната да е с листата?
Това е най-полезната част от растението за животните. Грехота е да ги махаме. По начина, по който размесваме сеното, листата не падат и така храним животните си по-качествено. 

Всичко, което правим е заради качеството на млякото, а след това и на сиренето. Благодарение на системата изсушаване, можем да храним кравите целогодишно без да даваме царевица - тя разваля вкуса на сиренето. На доброто хранене се дължи и добрата имунна система на животните. Не ги експлоатираме да дават повече мляко от това, което нормално можем да издоим. Опитваме се да намалим въглеродни си отпечатък и да прилагаме колкото се може повече техники за въглеродно земеделие. 

Колко мляко произвеждате годишно?
Винаги е различно, но средно около 630.000 л/г, като от крава на ден доим около 20 л. 230.000 л от млякото преробатваме и правим на сирена, а останалото мляко в суров вид продаваме чрез местния кооператив. Направихме си и магазин във фермата. Така продаваме продуктите си, а и тези на колегите ни от фермерската мрежа. 

За фермерската мрежа, в която членуват Кристел и Микаел, ще ви разкажем скоро.