Ще претърпим загуби със сигурност. Със сигурност ще има и много хора, които не се занимават със земеделие и си мислят, че зърнопроизводителите са някакви олигарси, които се чудят какво да правят и цял ден щракат с пръсти. Не е така! Искам да им кажа на тези хора, че земеделието е много рисково и е завод под небето. Рискът ни е много голям. Разходите са страшно големи. В зависимост от капацитета - колкото е по-голяма една фирма, толкова по-големи разходи има. Това каза за Агри.БГ Георги Радев, зърнопроизводител от Сливен и зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Гласувайте: Каква беше 2022-а година за Вас?

Получават се европейски субсидирания от около 30-32 лв./дка, които реално погледнато, колкото полза имаме от този ЕС и колкото субсидии наливат, два пъти повече ни вземат. А директивите, които трябва да изпълняваме, за да ги получим тези пари, са страшно много и вече започват да се появяват условия, които трудно ще ги изпълняваме. За щастие НАЗ работи да улесни нещата за обикновения фермер. Ще видим докъде ще стигнем. Надявам се да имаме положителни резултати, добави Радев. Вижте какво каза още той.

Добиви

Едва ли някой ще се оплаче от добиви, но от друга страна всички знаят проблемите какви са. Те са основно свързани с повишените цени на торовете, на препаратите, на гориво и т.н. Имаше колеги, които продадоха на зелено и спечелиха. Във времето обаче тази разлика се стопи и в момента са на нула. А в момента с тези цени, които са в този момент вече започват нещата да вървят на минус, обясни Радев.

Реализация на продукцията

Не всичката ни продукция е реализирана. Една голяма част остана по една или друга причина. Аз и преди съм казвал, хората не си държат стоката в складовете от хубаво. Хората си я държат, за да дойде горе-долу това време, защото по принцип цената на всички стоки скача тогава. Идеята е да се вземе максимумът, който може да се вземе от тонажите, които си си оставил в резерв, за да можеш да си платиш тора за есенното торене, да си посрещнеш разходите за семената за пролетниците и т.н. Като удължиха коридора, цената като падне и се чудиш какво да правиш. Със сигурност до някаква степен ще плати тора, защото после няма да ти дадат друга. Ще си платиш и горивото .. .и парите свършват. Като дойде време да даваме заплати и кажеш, че ще ги има след 15-о число, хората не са съгласни, защото имат дом и семейства.

И когато им намалеят тези пари заради този коридор, всички по веригата страдат. Аз познавам хора, които ще си намалят персонала. Това като стане, ще има безработица. Като има безработица, държавата ще има проблем. Тоест, за да помогнем на чуждото зърнопроизводство, страда нашето. Защо? Кой има полза от това? - пита фермерът.

Помощ за торовете - към производителят или към завода?

Много отдавна държавата трябваше да се намеси, въпреки че това е някаква пазарна икономика. 

Това е абсолютно неправилно и според нас и НАЗ би трябвало да се спонсорират хората, които работят, т.е. земеделските производители, които представят фактури или по някакъв друг начин купена тор. Ако помощта се дава на декар, няма да е рационално, тъй като знаете в страната има фирми с над 1 млн. дка. Според НАЗ по-добрият вариант е да се изготви някакъв план, който да се субсидира по фактура. Всеки сам да решава по какъв начин ще си отглежда стопанството и как ще работи вътре, обяснява Радев.

Неприятели на полето

Проблем има с неприятелите и то много голям. Това сме го поставяли не веднъж и не пред един министър. За мен трябва да бъде разрешено паленето на стърнища в страната, но да е регламентирано през 3-4 години. Щом в Гърция може да палят, значи и при нас може. В Румъния също го правят. 

Внасяме от Турция домати, краставици, портокали, банани, мандарини и ги ядем, няма никакъв проблем, въпреки че пръскат със забранени препарати, четири пъти по-евтини. Ние нямаме право да ползваме турски препарати, но имаме право да ядем турска храна? Украинската пшеница защо я внасяме тогава. Те пръскат с препарати, които си поискат. Нямат директиви, нямат забранени препарати, нямат нищо.

Ядем хляб от Украйна, домати и краставици от Турция. И двете държави не са в ЕС, и двете държави използват ПРЗ, които са най-изгодни за техните земеделци и стопани, а ние трябва да спазваме всички тези директиви и накрая да бъдем конкурентоспособни с тях. Няма как да стане. В крайна сметка този балон ще пукне един ден и какво ще стане тогава? 

Ето какво пожелава Георги Радев на своите колеги.

Георги Радев: Пожелавам много търпение и много сила, защото, за да си какъвто и да е земеделски производител в нашата държава, трябва да си много силен човек. Трябва да си много търпелив и страшно много да обичаш работата си. Повярвайте ми, че в никой друг отрасъл няма по-търпеливи хора от земеделците. Отправям и един апел към управляващите - недейте да съсипвате българското земеделие. 

 

Вижте повече във видеото.