В началото на юли в Пловдив по инициатива на председателя на Комисията по земеделие проф. Светла Бъчварова се проведе среща с представители на БАБХ, Българския ветеринарен съюз и представители на сдружения и развъдни асоциации, на която беше взето решение за сформиране на Консултативен съвет за внасяне на промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност.


В работата на този Консултативен съвет като негов член участва и Дарина Шишкова, председател на животновъдно сдружение „Старият Балкан“ - Карлово, зам.-председател на Асоциацията на развъдчиците на автохтонни породи овце за България – Калофер, и член на Консултативния съвет по животновъдство. Поканена е да участва и в Консултативния съвет за внасяне на предложения за Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Тя сподели, че дискусията е била много напрегната, защото темата е особено актуална за животновъдите. И заяви категорично, че законът не работи нито в полза на ветеринарите, нито в полза на животновъдите.

 

Г-жо Шишкова, какви са предложенията ви за промени в Закона?
Искаме модерно и печелившо животновъдство и взаимооблагодетелствани отношения между стопани и ветеринари, но на практика не се получава така. Настояваме имунопрофилактиката и заплащането на ушните марки да бъде покрито от държавния бюджет. Казаха ни, че 60% от цената на ушните марки трябва да се покрива от животновъдите. При толкова много разходи, които имаме, не виждам защо да правим и други, които добавят допълнителни спънки в бездруго забавеното ни развитие. Това е работа на държавата и тя трябва да си поеме оговорността.
Искаме също така достъп до ветеринарната система. Ние, животновъдите, имаме право на това, защото става въпрос за нашите ферми.


Как разбирате достъпа до ветеринарната система?
Предложих да се даде право на развъдните асоциации сами да маркират животните си. Става въпрос за племенни стада, с които дадена асоциация работи. Мотивът ми е, че идентификацията на животните не е работа на ветеринарите, защото не приключва с поставянето на ушната марка или чипа. За нас това е дълъг процес на проследяване на развитието на животното, включително и селекцията – роля, която ветеринарите не могат да играят. При нас има достатъчно квалифицирани зооинженери, има я ИАСРЖ, има научни кадри и доказали се професионалисти, които непрекъснато водят регистри и проследяват целия жизнен път на едно животно.


Казахте, че има недопустими противоречия в изискванията към животновъдите в района на Национален парк „Централен Балкан“.
Много важно за стопаните от нашето сдружение е да получим отговор на въпроса защо в НП „Централен Балкан“, където са пасищата на над 80% от стопаните от сдружението, бяха изведени номера на временни животновъдни обекти. Може ли в национален парк, в който при получаване на разрешително за паша подписваме деларация за опазване на околната среда, тоест нямаме право един камък да преместим дори, да ни се извежда номер на животновъден обект. Ако е така, защо няма ток и водоснабдяване, а стопаните ни са принудени да използват примитивни средства за осветление, а източникът за водоснабдяване са реките.
Друг проблем, който притеснява стопаните, са платените пътни листове, защото става въпрос за големи суми, които се плащат, за да се изкарат стадата от фермата в т.нар. животнодъвни обекти. България е члес на ЕС и спазваме европейските правила. Да, трябва да има пътни листове, за да се проследява движението на животните, но тези пътни листове трябва да са безплатни.


Оптимист ли сте, че предложенията ви ще бъдат взети предвид?
Ние сме категорични, че промяната трябва да се случи. Категорично заставам зад исканията си и твърдя, че те са общи – на всички стопани от бранша. Искаме промени в Закона в защита на интересите на животновъдите. Искаме точни и ясни правила и за двете страни.


Докъде стигна казусът с договорите с частнопрактикуващите лекари?
И този проблем не е решен. Нека стопаните имат право сами да избират лекаря, на който да поверят стадата си. Лекарите също трабвя да имат право на решение искат или не да поемат ангажимент към дадена ферма. И всичко това да бъде точно и ясно разписано в договора, който се подписва от двете страни.

 

Лично аз не смятам, че договорите трябва да са еднотипни, защото изискванията за изпълнение на поетите ангажименти на стопаните са различни в зависимост от вида и породата животни, които отглеждат. Различни са и местонахождението и начинът на отглеждане на видовете животни. Няма как във ферма, в която свободно-пасищно се отглеждат месодайни животни планински райони, тоест животните от 3 до 6 месеца са в Балкана, стопаните да сключат договор на хонорар и да плащат ежемесечно на своя ветеринарен лекар определената сума. Месеци наред няма лекар, който да дойде на Балкана да ми види животните, защо тогава да плащам по 200 лева на месец само защото имам договор.
И още - направих предложение стопаните сами да преценяват дали имат нужда от ежедневен лекарски контрол във фермите или това да става само при необходимост и повикване. За да стане това, обаче, няма как да има еднотипни договори. В големите млечни ферми може да е необходим договор за ежедневно лекарско наблюдение, но пак идва противоречието – това означава, че един ветеринарен лекар не може да сключи договор с 10 и повече ферми. Проблемите не са от вчера и се надявам във възможно най-кратки срокове да бъдат решени.


Разговаря Ваня Кюрчева


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!