Търсенето на български зеленчуци през последни дни се засили, но тревогите на стопаните не намаляват. Остава неизвестността ще има ли пазари за произведената продукция, как ще работят консервните фабрики, какво ще се случи с изкупните цени.

Преработватели към фермерите: Садете пипер, основни зеленчуци

Извънредното положение в страната заради мерките срещу коронавируса създава проблеми на всички производители - както в градовете, така и на полето, в градините и оранжериите.

За решенията, които намират зеленчукопроизводителите, Агри.БГ разговаря с Данчо Кощилаков, председател на Асоциация Български Пипер.

Как се справят производителите на български зеленчуци в този кризисен период?

Сега се отглеждат разсадите, които са в напреднал стадий, за зеленчуците в България, които са на полето – аз говоря за този тип зеленчуци преди всичко. Те се разсаждат в края на април, началото на май. Стопаните сега полагат необходимите грижи за тяхното отглеждане.

Доста черни мисли вълнуват зеленчукопроизводителите: какво ще стане, ако ги разсадят на полето и след това се случи така, че да не могат да си продадат крайния продукт, готовата зеленчукарска продукция.

В тази насока ние затова като Асоциация Български пипер с нашите колеги и приятели от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци влязохме в контакт и съвместно изработихме това писмо, обръщение към всички производители на зеленчуци, включително и на пипер: да не се притесняват, тъй като основната част от зеленчукарската продукция отива за преработка в нашите консервни предприятия.

Друга, по-малка част, е за прясна консумация за вътрешния пазар. И нашите производители на зеленчуци, тези, които членуват в нашата Асоциация, са преди всичко едри производители. Тях ги вълнува дали преработвателните предприятия в България, преди всичко фабриките, по-нататък и хладилниците, ще изкупуват зеленчукова продукция за собствени нужди.

ВИЖТЕ НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ

От тази гледна точка ние влязохме в контакт и разговаряхме. Това беше още преди една седмица. И постигнахме това, което виждате като обръщание към нашите зеленчукопроизводители - да не се притесняват, спокойно да засяват. 

Стопаните сега хвърлят изключително много финансови средства. Едно мога да ви кажа: докато откъснат примерно първата чушка, над 65% до 70% от необходимите средства на декар за отглеждане на пипера са вложени. Не са по-малко и средствата, които те за отглеждане и на другите зеленчуци: домати, патладжани и т. н.

Производителите сега са в начален стадий на производството на зеленчука, а той започва с разсад. Те сега отглеждат разсада си, а и това струва доста пари. За тях е много важно да намерят една такава сигурност, че насреща ще им бъде изкупена продукцията на не по-лоши цени от миналогодишните. И количествата ще бъдат не по-малки от миналогодишните.

Изключително важно те да получат тази информация и обществото също да бъде запознато, защото така ще бъде. Защото трябва да има сигурност. Да не стане, както сега колегите от оранжериите, да се чудят какво да си правят краставиците и доматите. 

Вие имате гаранции, че изкупните цени няма да са по-ниски от миналогодишните? 

Ние нямаме гаранции на 100%. Никой в тоя живот на 100% не може да бъде сигурен, но първичните разговори, които сме водили и самите преработватели се надяват, че ще успеят да защитят и техните цени на крайния продукт – цени, които поне досега са били и оттам суровината, като част от крайната стока, ще бъде на не по-ниска цена от миналогодишната. 

Специално за нашите членове трябва да кажа, че някои 100% продават своята зеленчукова продукция на фабриките. Имаме и такива колеги, едри производители – например с над 100 декара пипер. Има и с по 200 декара, и с по 300 декара.

Тези колеги на 100% разчитат на консервните фабрики. Не се занимават с дребни излизания по пазарите. 

Мерките, свързани с извънредното положение, досега как се отразиха във вашия бранш?

При нас, зелечнукопроизводителите, които произвеждаме и изнасяме разсадите на полето, на този етап нещата са нормални. Но това, за което сега в момента се разговаря и предстои да бъде също прието като част от мерките, също ще ни помогне. Поне така се надяваме.

Дано и нас например ни огрее схемата 60/40. Специално за нашите сезонни работници виждам, че в масмедийното пространство се говори на тази тема, надявам се да бъдем разбрани и тези, от които зависи, да приемат това наше предложение.

Второто, относно опазването на здравето на нашите работници, разстоянията от 2 метра, които се изискват, ние се стремим да ги спазим. За полето няма проблем да се спазва дистанцията. По този начин да отговорим на предизвикателствата на пандемията, като от друга страна да не спира производството. 

Защото, ако сега не се засее на полето, след шест месеца или след четири месеца няма да има какво да се бере от полето, няма да има за преработка и т. н. А няма ли за преработка, в нашите консервни фабрики са стотици хора. Тоест от нас тръгва зърното, за да стане най-накрая за хляб – образно казано. 

От нас тръгва пиперът, за да има най-накрая лютеница.

Специално мярката 60/40 как си я представяте в земеделието?

Ние се обръщаме специално за сезонните работници: тези, които останат без работа, регистрирани в бюрата по труда, за тях да бъде разрешено – тъй като винаги земеделието е изпитвало трудности с наемането на работна ръка при отглеждането и прибирането на зеленчукарската продукция, ние предлагаме сезонните работници и от бюрата по труда, които вземем, те да си получават обезщетенията от бюрата по труда и същевременно да могат при нас да получават и възнаграждение.

Като 60% например от това възнаграждение, заедно със съответните осигуровки, да ги плаща държавата. А останалите да ги плащаме ние. За това става въпрос. 

Давали сме нашите предложения. Едно от най-важните е, че на плодовете и на зеленчуците трябва да се обърне необходимото внимание, което го има към някои други сектори на земеделието.

 

ИЗПРАТЕТЕ НИ ВАША НОВИНА