Често дамите в селското стопанство, и не само, са като Алиса в страната на чудесата – попадат в различни ситуации, предизвикателства, налага им се да са гъвкави и продължават да се борят. Такава е и днешната ни героиня – от обувките на овощаря, влиза в тези на браншови представител, а после обува токчетата за бизнес среща и през цялото време е майка на две деца. Градината й е не по-малко чудата, в нея например има плоски праскови и сливи като щраусово яйце, защото тя обича да експериментира. За нея хаосът е предизвикателство, което иска да сложи в ред.

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

За различните си житейски роли разказва пред Агри.БГ овощарят от Карнобат и председател на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева.

Разкажете ни как стигнахте до управител в семейния бизнес и какво отглеждате днес?

 

Завършила съм икономически специалности в Германия, но се върнах, защото семейството ми вече беше създало земеделското стопанство. Тогава овощните градини бяха много млади. За мен беше ясно, че искам да работя в семейния бизнес. В началото беше много трудно, преди 14 години, нищо не разбирах, но с помощта на баща ми навлязох. 

Той изигра много важна роля, защото, от една страна, е изключително взискателен, а в същото време е винаги готов да даде от своя опит и знания. При него няма изрази „сега няма как”, „ще видим” и т.н. Това много ни помогна (на мен и на сестра ми), защото ни направи отговорни. Едва ли друг ръководител би имал толкова високи изисквания към мен, но аз се стремях да изпълня всичките, защото ентусиазмът, амбицията и енергията му са много заразителни.

Сега ние със сестра ми управляваме бизнеса с овощните градини и сме възприели същата взискателност. Много е трудно при такъв модел на работа да се подберат и задържат точните хора, но пък, когато ги намерим те напълно отговарят на нашите стремежи и цели. Ние имаме едно силно ядро от служители, които дълги години работят при нас. 

Към днешна дата отглеждаме череши, вишни, праскови, нектарини, сливи, ябълки, круши – около 4000 дка. Една част от тях са създадени преди 15 години по класическите технологии на отглеждане, докато новите, от 6 години, са по модерните технологии. Реализираме продукцията си от пресни плодове в България, Румъния, Холандия, Италия, Германия и други.

С вече години натрупан опит, каква е рецептата Ви за успешно ръководене на бизнеса?

 

Нашият бизнес е така организиран, че ние участваме активно във всеки процес – от производството до крайната реализация на продуктите, разбира се, с помощта на нашия екип, без който не бихме могли да направим нищо. Постоянно сме на терен – по време на резитби, беритби, правим огледи, анализи и решаваме кой сорт кога ще се бере. Това, от една страна, е добре, защото сме изцяло запознати и така можем да ръководим по-добре, от друга страна, понякога се получава, че отнемаме от отговорностите на нашите агрономи и други.

Земеделието не е дейност, която можеш да ръководиш от офиса и по телефон. 

Какво най-много харесвате в работата си и защо?

 

Харесвам много самото планиране, организацията, защото виждам своите силни качества там. Много държа и на обмяната на опит с чуждестранни консултанти и колеги- всичките са хора с активно производство и опитни полета, а не такива на теория. Пътуванията и събирането на ноу хау също са много важни за развитието ни и любими на мен. Накрая, добрият продукт, качествената реколта са истинската наслада, когато виждам доволните клиенти – това е любимият ми момент. Много често, попадайки в някой магазин в Бургас примерно, виждам и познавам нашата продукция, особено специфичната ни такава.

Разкажете ни за Вашата специфична, отличителна продукция.

 

Ние сме едни от малкото производители у нас, които произвеждат плоската праскова Уфо или Парагуайо. Когато започнахме да я берем преди 6 години, тя беше напълно непозната за българския пазар. Една наша работничка, когато ги видя за първи път каза: „Оле, то че имаше градушки, имаше, но чак пък толкова”. Казват й още „настъпената праскова” и други подобни определения. Плодовете са изключително красиви, ароматни и сочни. 

В началото беше трудно да я реализираме, но за 3-4 години разработихме пазарната стратегия и сега още не са приключили черешите и вече ни питат за нея. Произвеждаме и едни прекрасни едроплодни сливи - също са рядкост на българския пазар, които работно наричаме „щраусови яйца”. Те също са много търсени, защото имат същите вкусови качества, само че са по-едри. Преди години заложихме и на нов, доста интересен сорт ранни круши. Сега продължаваме да търсим атрактивни нови сортове. 

Стремим се винаги една част от производството ни да е нещо ново, различно, което да ни откроява. Постоянно правим изпитвания.

Това е много женска черта – креативното, нестандартно мислене. Как това Ви помага в бизнеса и какви са ползите?

 

Факт е, че мъжете са по-практични и прагматични, при нас по-често има желание за експериментиране. Препоръчвам на всеки един овощар да опитва, макар и в малки обеми, нови неща. Човек не знае дали след 3 години няма да е готов да разшири стопанството или да има условия за нов продукт и тогава идва моментът, в който се питаш какво да отглеждаш.

Единият вариант е да заложиш на старото, стандартното, другият вариант – да си изпитал вече различни сортове и да си разбрал кое е най-доброто за твоите условия и възможности, тогава отиваш в разсадника и знаеш точно какво искаш. Обратният път е по-скоро грешен, отиваш в разсадника и казваш „какво ще ми предложиш” и тук вече започват проблемите. 

Преди близо 5 години споделихте в интервю за Агри.БГ, че виждате след 10 години успешно земеделие у нас от производителите, които инвестират в нови технологии. Докъде стигна в това отношение родното земеделие според Вас?

 

Със сигурност за тези 5 години сме натрупали опит, както в нашето стопанство, така и като цяло в земеделието, но все още темпото ни е изоставащо от темпото на развитие в западните страни - начин на производство, технологии, гъстота на засаждане, подбор на сортове, начин на поливане, хранене, растителна защита. Да речем, съвременните начини в опазване на реколтата от градушка са нещо, което буквално спасява производството. Противоградовите конструкции, които изградихме, се оказаха единственият работещ и смислен начин за защита от градушка. За съжаление, някои неща могат да си ги позволят само западните ни колеги.

Друга Ваша роля е на браншови представител. Защо избрахте да я изпълнявате и каква е равносметката Ви след години опит?

 

Учредихме Асоциацията на овощарите в България през 2012 г. и причината беше нуждата от представителност за сектора. Към този момент нямаше такава организация у нас. Идеята беше и е всички проблеми, които имаме, да ги обединяваме и да търсим решението им на по-високо, политическо ниво. Една браншова организация не би следвало да се занимава с един или два проблема, а с по широк кръг от такива, иначе реално остава далеч от темите, които интересуват нейните производители. 

Организациите в сектор „Плодове” се ръководят от хора, които са и земеделски стопани и това е много полезно, защото проблемите се познават от първо лице. Естествено е да бъде така в земеделието, защото на производителите освен работата в производството им е нужно да поддържат комуникация, обменят опит и търсят решения на проблемите си, а не да чакат някои друг да го направи.

Смятам, че земеделските производители засега се справяме добре с тази работа, да, лятото ни е малко по-натоварено, но и ако от Министерството на земеделието се съобразят малко с темпото на нашата работа и успеем да решаваме проблемите в по-спокойните месеци, мисля, че ще бъде още по-добре.

Как успявате да съвместявате всичките си дейности? Какво друго обичате да правите?

 

Чрез много добра организация в личен и професионален план. Разполагам с много малко лично време. През деня съм на полето, вечер сядам, смятам, пиша, планирам, изготвям графици и прочее. Случва се и да взимам децата с мен, берем заедно плодове. Хубавото е, че си обичам работата. През зимните месеци, когато имам малко повече свободно време, обичам да чета и да пътувам.

Желаете ли децата Ви някой ден също да се включат в семейния бизнес?

 

Да, аз гледам положително на това, имам такава нагласа, но ще се ръководя от интересите на моите деца. В никакъв случай това не би бил ултиматум, защото без желание, не се получава нищо хубаво. Ако все пак това стане, много искам условията, в които работим, вече да са много по-различни. Една част от проблемите да бъдат разрешени или поне да се върви в посока на тяхното разрешаване – намирането на работна ръка, липсата на предвидимост (не говоря за климатичните явления) и ред други.

Младите хора се дърпат от земеделието, защото се страхуват от всичките неизвестни. Необходими са повече стимули за тях и добра среда за бизнеса. Надявам се, че като цяло средата за живот у нас ще бъде по-добра.

Какво планирате още във Вашия бизнес?

 

Представям си да заложим на тези култури и сортове, при които опитът ни е доказал, че са добри и печеливши, стремим се да въведем повече механизация, мислим за нови изпитвания, пазари. Като цяло стремежите ни са за развитие. Със сигурност ще има още нови и интересни неща в производството ни. Земеделието, ако не го правиш със сърце, просто се отказваш, защото трудностите са прекалено големи.