Селата може и да са обезлюдели, трудно да се намира работа, но това не означава, че хората там не са щастливи. Напротив, и Стойка Жекова е добър пример за това, как, когато обичаш животните и животът е спокоен, всичко е наред.
Сега Тони е безценен кадър в кравефермата на Стоян Чуканов в ямболското село Горска поляна. Тя е шефът диригент, както самият той я определя, единствената жена в стопанството. Работата не й тежи, въпреки че 400 глави от породите Гаскон, Абердийн Ангус и Лимузин не се гледат лесно.
Но Стойка е желязна и говори с такова умиление за животните, сякаш работата й е приказка. Трудни моменти не липсват, но любовта към тях надделява и дори не се замисля да се отказва.
В Горска поляна няма голям избор за работа. Преди това работих по програми на борсата и си гледах козички. Но дойде Шапът и започнаха постоянно да ни тормозят, да вземат кръвни проби от животните. Реших да се откажа, защото това за мен е психически тормоз. Преди пет години започнах работа тук, в кравефермата.
Аз си ги обичам. Важното е да са здравички и да са добре. Хубаво ми е да се занимавам с животни. Те са мили и сладки. Галя ги, дори ги целувам. И вкъщи си имам котки, кучета. Те са ми слабост.
Тъжно ми е, когато някое животинче е болно. Или пък например като сме на пасищата и вечерта не знаят милите откъде да минат. Мъчим се, мъчим се. Накрая вече се уморявам и тогава ми идва в повече.
На мен си ми е добре. Спокойно е, сред природата. Дори пандемията от коронавируса не я усещаме толкова силно.
Имам дъщеря на 26 години. Завърши българска филология и е учителка във Велико Търново. Обича животните, но животновъдството не я влече. Повече я интересуват книгите.
Колкото се може по-хубави неща да се случват.
Да имат повече продукция и да могат да я реализират. Да понамали цената на фуражите, че са много скъпи сега. През лятото и при нас беше суша, нямаше дъжд, полетата бяха поизгорели, но се справихме. Сега наваля сняг, но и това ще мине, продължаваме напред.
;void(0);){kind=link}