Мила е трето поколение производител на овощен посадъчен материал и фиданки. Началото е дадено от баба Мария и дядо Георги, които преди 20 години откриват своя разсадник в град Монтана. По-късно щафетата поема майката Десислава, а днес Мила и приятелят й Марио са най-новото попълнение в семейния бизнес.

Дамите в селското стопанство

Освен че помага в разсадника, когато се прибира в родния си град, отскоро Мила поддържа и фирмения магазин в софийския квартал Павлово. Междувременно завършва „Маркетинг и мениджмънт“ и има собствена градина от биосливи, за която има одобрен проект по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани”.

Защо решихте да се включите в отглеждането на овощен посадъчен материал?
Защото е семеен бизнес и искам да го продължа. Интересът ми към дръвчетата и различните сортове нарасна през последните две години. Започнах все по-често да придружавам майка си по фермерски пазари в София и специализирани изложения в Пловдив и Бургас. Преди това главно ме вълнуваха пътуванията в чужбина.

Къде е пресечната точка между маркетинга и рекламата, които изучавате, и семейния бизнес?
На пръв поглед те са нещо съвсем различно, но се надявам някой ден да ми послужат, взети заедно. Някак искам да навържа тези специалности и да придам по-модерен вид на стопанството.

Каква инвестиция сте направила в сливовата градина, с която кандидатствате като млад фермер?
От две години имам моя овощна градина със сливи в едно село на 20 км от Монтана. Градината се простира на 22 дка и е в преход към биопроизводство. Засадих 4 различни сорта, отгледани в семейния ни разсадник. Инвестицията към момента е над 8 хил. лв. 

Сливите са много добре, даже прородиха на втората година. Ние се грижим много за градината – варосване, торене, резитба, поливане. И времето тази година беше благоприятно. Добивът беше малко, защото роди за първи път. За момента мисля да ги продавам като суровина, а не да ги преработваме, но все още не ми се е наложило да проучвам пазара.

Кое е най-ценното, което сте научили от своето семейство?
Както ашладисването се прави много внимателно, така трябва да се подхожда и към всичко останало. Да се внимава. Да не се похабява. Да не се пилее. Виждаш, че бизнесът и парите идват от твоите ръце. Преди бях по-разпиляна, но като видях, че е трудна работа, се научих да съм по-отговорна.

Как си се представяте след 5 години?
Пожелавам си да продължаваме семейно да се занимаваме с това. Да има развитие, да успеем с магазина в София. Преди ни знаеха само в Монтана, сега искахме да покажем нашата продукция и тук. Клиентите да дойдат на място, да видят. Така и за тях е по-удобно, тъй като не се налага да пращаш по куриер, което оскъпява стоката. 

Надявам се да продължавам да пътувам. Като студент по програма „Еразъм“ бях шест месеца в Норвегия и шест месеца в Португалия. Натрупах доста добър опит, срещнах се с други хора и култури. Подкрепям тези програми, които променят и обогатяват човек. Трябва да се дава път на младите.