В полето на живота, грижливо отглежданите семена с много труд, ентусиазъм, взаимност и подкрепа от семейство Милена и Борислав Горанови, дават своята благодатна реколта от зърнени култури, успешен бизнес със семепроизводство, сплотено семейство, две деца и нестихваща любов към всичко, което правят.
Добре познати в бранша, семейство Горанови се занимават с производство на пшеница, ечемик, соя, царевица и слънчоглед. От години произвеждат и предлагат висококачествени, сертифицирани семена от пшеница, ечемик и соя. Милена Горанова е нежната половинка в този хармоничен съюз, която освен агроном, е и организатор, администратор, иноватор, понякога бунтар и винаги с майчинска грижа към екипа на фирмата в Кнежа.
Пред Агри.БГ тя разказва са своята роля в семейния бизнес, трудностите, предизвикателствата и мотивацията да продължава напред.
През 1992 г., още с възстановяването на земите, със съпруга ми бяхме студенти в Аграрния университет и решихме, че ще преминем от редовна на задочна форма на обучение и ще започнем да обработваме земя. С голямо желание и ентусиазъм започнахме. Първоначално имахме наследствени земи, после наети и така.
Тази година ще пожънем 28-ата си реколта и ще отбележим 29 години брак.
И двамата сме дипломирани агрономи. През 2006 г. завърших и “Стопанско управление”, защото реших, че е необходимо за бизнеса.
С годините постепенно ролите се изясниха и разпределиха. Борислав се занимава основно с техническото и организационно решение за производството, а аз поех административната работа и тежест, която никак не е малко. Заедно планираме и обсъждаме нещата във фирмата, новите проекти и идеи.
Борислав ги изпълнява физически, а аз ги обличам в подходящата административна форма.
Това е и предимството и недостатъкът да живееш с човека, с когото работиш по 24 часа. Колкото и да е правилен изразът, че вкъщи не трябва да се говори за работа, обикновено работният ни ден продължава и на вечеря. За нас това вече е нормално. Приели сме го.
Почти не сме се разделяли за 29 години. В кръга на шегата, Борислав доскоро казваше, че единствените пъти, в които сме се разделяли, са били, когато съм ходила да си раждам децата.
И двете ни деца избраха специалности, различни от селскостопанското поприще. В момента се реализират в други сфери. Дъщеря ни все още учи, отскоро е семейна и живее в чужбина. Синът ни шеговито казва: ”Вие сте все още млади, поработете още, после аз ще си дойда и ще поема бизнеса." Той има поглед над нещата. Винаги се е интересувал, но нашата професия не се предава от днес за утре.
Ако някой от тях реши да поеме бизнеса, ще трябва да му дадем достатъчно време от поне 5-6 години съвместна работа с нас, за да навлезе.
Работим това вече толкова много години, а постоянно се изправяме пред нови предизвикателства, но това му е и сладкото на нашата работа.
За щастие ние хармонично се допълваме. Има моменти на умора, но мисля, че съм малко по-силната или по-упоритата страна. Някак си успявам да не се поддавам на паника и крайни емоционални решения и винаги съм трезвомислеща.
Не отхвърлям проблемите, приемам ги и започвам да търся адекватно решение.
Приемам като отговорност всички хора в екипа ни. Аз се грижа за тях, да бъдат осигурени с всичко нужно. Имаме добър микроклимат във фирмата. Работим много години с едни и същи хора. При нас почти никой не напуска. Едва когато някой се пенсионира, търсим нови хора. Сега имаме и много млади хора в екипа, които внасят свежест.
Държим на хората си и те държат на нас, така се прави добрият бизнес.
Имали сме много трудности през тези години. Нашето поколение - хората, които сме на терен от 30 години, преживяхме и изстрадахме всякакви безумия - законодателни, административни и т.н. Бях много ентусиазирана за по-добро, активно участвах със становища и мнения в работни групи. С колегите от асоциацията и сега продължаваме да обсъждаме ситуацията, но вече съм доста разочарована от нормотворчеството в държавата.
Говорим за зелени сделки, цифровизация, нови методи на управление, а всъщност цялата ни база, върху която строим бизнеса си, е “плаващи пясъци”.
Най-голямата ми болка са поземлените отношения, неуредени толкова години, което взима изключително много енергия, време и нерви на всички ни. Проблемите със собственици - несъществуващи или загубени, не на всеки можеш да обясниш, че това не е твоя приумица, а законодателно изискване. Това е труден и дори емоционален процес.
Работим с много хора. Няма как да инвестираш и да правиш смели решения по европейски, при условие че нямаш сигурност в ползването на земята и в нормативната уредба. Нашата работа изисква приспособяване към съществуващите наредби и разпоредби, но лошото е, че те се променят постоянно.
Най-парадоксалното е, че закон, правилник или наредба у нас се променя в движение, за да се реши някакъв конкретен личен казуз. Целият сектор се преобръща заради два частни случая.
Наистина чакахме Новия закон за земята, който няколко пъти се отлага, за да има някаква яснота и сигурност, че години напред може да се работи. Това, разбира се, не ни е спряло. Ние инвестираме постоянно, развиваме нови идеи, прилагаме технологи, гледаме да сме в крак с времето. За повечето неща сме били иноватори. Не сме копирали директно никога чужд опит, пречупваме го през нашата реалност и нещата се получават.
На първо място се чувствам реализиран човек, защото аз си обичам професията. Тя е една от най-благородните.
Това да отглеждаш храна, да обработваш земята, да съчетаваш фактори, да посееш и да пожънеш - това е идеята, която ме движи.
Целите, които си поставяме, са високи добиви с отлични качества на продукцията и доволни клиенти, с които работим от години - удовлетворението от всичко това ме мотивира. Известни сме като коректни партньори с нашите контрагенти.
Сами си поставяме високи цели. Постигането им е удовлетворение и удоволствие.
;void(0);){kind=link}