Французойката Елен говори по-добър български от много от нас. И не само защото го е учила в гимназията, а заради влечението й към красивата ни природа, сърдечните българи и най-вече, към любовта на живота си – пчелар. 

Дамите в селското стопанство

Завършила екология и привърженик на чистия начин на живот и хранене, пропътувала хиляди километри от далечна Франция до Черноморския ни бряг, днес Елен се занимава с пчеларство, организира лагери за екостроителство, прави натурална козметика и вярва, че е намерила своето място у нас. И така вече 14 години. 

Как попаднахте в България?

Преди много години пътувах един месец на стоп из Източна Европа с мой приятел – биопроизводител. Нашата цел беше да видим каква е земята извън Франция и как другите се занимават със земеделие. Много се впечатлихме от вашите ливади, как миришат на билки, какво биоразнообразие и чиста природа имате, какъв труд хвърлят хората. 

Какво Ви накара да останете тук, да изберете българското?

Две седмици, след като пристигнах в България, взех участие в една гражданска инициатива за чистене на плажа. Отидохме в шабленското село Езерец да помагаме на местните. От тогава не съм си тръгвала, защото заедно със събирането на боклуци посрещнах любовта си. Моят съпруг е едновременно художник и пчелар. Това се случи през 2006 г.

Каква е Вашата роля в семейния пчелин?

Аз съм плътно до моя съпруг, който е с по-голям опит и е по-концентриран в тази дейност. Всичко правя – въртя центрофуга, вдигам кошери, избираме рамки. Имаме и опитно поле за пермакултурна градина. 

Каква е пашата на Вашите пчели?

На пролет започват с билков букет. Тук има дива череша, която е много медоносна. Когато цъфти рапицата, събират от нея. Преди имаше и кориандър. Пашуват още на лавандула и акация. Понякога имаме манов мед. През лятото основно е слънчоглед. Накрая вече има нов букет с комунига и добиваме полифлорен мед.

Имате ли стремеж да сертифицирате своя мед като биологичен?

В Добруджа е кажи-речи невъзможно да получиш сертификат за биологично производство. Най-важното условие е да сме на 3 км от всякакво конвенционално земеделие. Имаме защитени зони, добруджанска степ, влажни зони, плажна ивица, гори – въпреки това не отговаряме на условията.

С какви проблеми се сблъсквате като производители на мед?

Голям проблем е, че изкупната цена е изключително ниска. Тъй като сме много производители, дори продажбата на дребно е трудна. Стремим се към директна продажба от място. Вече продаваме и в една пекарна в София, както и на пазара в Каварна. Общественият център за околна среда и устойчиво развитие във Варна, в който съм активен участник, също има интернет магазин, с който хем подкрепят земеделски производители, хем гарантират качество за клиента и опазване на природата. 

В каква насока искате да се развивате за в бъдеще?

Имаме идея да направим Градина за посещения, в основата на която да бъдат не само пчелите, но и екокозметиката, чиято практика разпространявам. В нея влагам различни пчелни продукти, като прополис, восък, мед. Употребявам ги в продукти като сапун, крем, мехлем. В бифазен лосион пък използвам флорални води от местни билки. 

Какво Ви мотивира да продължавате напред?

За мен този начин на живот е по-близък до реалността. Аз съм такъв човек, че като имам някакъв проблем, трябва да го реша. Не гадая, гледам да ми е по-практично. Да живеем на село и колкото се може по-чисто е много важно за здравето.

Липсват ли Ви пътуванията и комуникацията с различни хора?

Липсват ми пътуванията, но не и контакта с хора, защото заедно с Асоциацията организираме лагери за екостроителство. Аз съм много социален човек и срещам всякакви хора от цял свят. Дори ги запознавам с местните, за да им покажа, че селото е атрактивно и че трябва да го възстановим, да измислим нов начин да живеем в него.

Какво бихте пожелали на другите дами, заети в селското стопанство?

Да са силни, вярвам в тях. Те не грешат, че са избрали този живот. Има нужда от такива хора на село.