В навечерието на Коледа голямото семейство с пет деца на Фатме Юмерова – Иванова ще празнува и петата годишнина на своята оранжерия в село Драчево, Бургаско. Ще бъде весело и шумно, още повече като се прибавят и шестте кучета на фамилията (за всяко дете по едно и едно куче пазач на стопанството).
Ако вече мислите, че Иванови са „луди”, не сте първите нито последните. Истината е, че всичко това е от любов, „просто любов, или я имаш, или я нямаш без нея не става”, казва 44-годишната зеленчукопроизводителка.
Често ми го задават този въпрос. Човек, когато иска, намира време. Ако някой ти каже „не мога”, това са неговите възможности, не твоите. Ти можеш! Когато има желание, има и начин. Всеки проблем има поне три възможни решения, просто трябва да ги намериш. На това учим и нашите деца. Те са упорити като нас. Не казвам, че е лесно. Ежедневието ни е като екселска таблица – прибиране, излизане, уроци, работа… Но когато нещата се правят с желание и любов, когато и двамата партньори са в този процес, се получават.
Посветихме се на земеделието покрай семейството. Имаме други професии, аз съм магистър по хранене и диетика. Оттам тръгна всичко. За мен беше много важно какво семейството ми консумира. Като бебе голямата ни дъщеря разви тежък дерматит и трябваше да я храним изцяло с натурална, чиста храна.
Човек не трябва да се откъсва от земята, искахме да си имаме нещичко на село. Търсехме как да стане, че да си направя една биодинамична градина за лична консумация и така избрахме село Драчево. Там първи кацат щъркелите напролет – точно срещу оранжерията. Авантюрата започна 2015 г., а оранжерията е направена по проект, който ни отне още две години да го построим.
Стартирахме дейност през 2017 г. Точно преди Коледа заложихме първия разсад. Зеленчукопроизводството е голяма любов. Да видите нещо как расте от една семка. Вкус, аромат, качество - всичко това ни зарежда и мотивира.
Отглеждаме домати върху пет декара оранжерии. Аз разработвам и една зеленчукова градина в откритите площи, засега за нуждите на семейството, раздаваме на приятели и сами си правим зимнина.
Всички участват в работата в стопанството, ние сме отбор.
За децата, разбира се, това е по-скоро поучително. Когато започнахме, помня как събираха наоколо калинки и ги носеха в градината, за да убиват листните въшки.
И до ден днешен по-големите, когато имат свободно време, идват заедно с нас. Малките сега са много интересни. Питат ме - „мамо, нали другите хора взимат заплата”, „да”, казвам и те питат: „А, ние?”
Най-големият ни син е на 24 години, студент, насочил се е към компютри. Дъщерята на 14 години иска да става ветеринар, запалила се по животните и тренира конна езда. Следващана ни дъщеря - на 12 години, е балерина, учи в музикалното училище. След това имаме дъщеря на 8 години и син на 4 години.
Малките все още са повече с мен в градината, засега имат интерес. Надявам се да не виждат само трудностите, а и хубавата страна на земеделието. Много са щастливи да си берат от градината, горди са с това, което са направили и раздават на приятелчета. Много е хубаво, че ценят това. Надявам се, че като пораснат, всеки ще намери правилния път за себе си.
Всичките ни деца са желани и планирани, колкото и да е странно за стереотипите в обществото. Имаше момент, в който трябваше да преодолея тази психическа бариера какво ще кажат хората. Питали са ме нелепи въпроси като „ти не разбра ли, че си бременна.., о, щом са желани, значи имате много пари”. Не, истината е в друго – в точния човек за теб.
Когато има взаимност, любов и движение в една посока, няма невъзможни неща. Ние сме заедно във всичко, през което преминаваме.
И двамата сме работещи, не сме получили и една стотинка за детски надбавки. Силата ни е в семейството - сплотеното, любящо семейство. По време на COVID-19 много хора не издържаха да са вкъщи с половинките и децата си, ние изживяхме с наслада тези моменти, защото обичаме да сме си заедно.
В това е щастието. Държавата, обществото следят и оценяват, а понякога и съдят по социален статус. У нас, когато някой каже, че има X деца, автоматичната реакция е, че този човек или няма какво друго да прави в живота си, затова ражда дете след дете, или че е милионер. Напротив, ние много работим, няма събота, няма неделя, съпругът ми понякога не стига и да се прибере вкъщи.
Всичко сме пътешественици, обичаме да пътуваме. Лятото в най-големите жеги сме на къмпинг сред природата, близо до морето.
Я се усмихни, всички са живи и здрави, имаш прекрасно семейство – какво повече. Човек трябва да прави нещата с усмивка, усмихни се, за да можеш да осъзнаеш, че ти си щастлив.
;void(0);){kind=link}