Потомствен пчелар с опит, но и обществено активен човек, работещ за каузата на пчеларството. Това е 63-годишната Донка Арбалиева от село Аспарухово, Варненско, която още носи в себе си младешкия ентусиазъм и вдъхновение да прави нещата по-добри, да радва хората с чист, полезен мед. Пчелинът ѝ, изграден с помощта на проект по подмярка 6.3, е от 110 кошера, има и 15 в двора на къщата си с елитни майки. Тази година медът на Донка е 80% липов, а този в планината – букет от билки.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

За заветите от предците, за успешен пчелин и какви са предизвикателствата пред пчеларството днес, разказва пред Агри.БГ Донка Арбалиева.

Разкажете ни откога и как станахте пчелар.

Пчеларка съм от 30 години. Синът ми беше на 7 годинки, когато започнах с две отводки пчелни семейства, които купих от един стар пчелар, който ме научи на много неща. Дядо ми, баща ми и леля ми бяха пчелари. Винаги съм си спомняла с умиление времето, прекарано с дядо ми при кошерите. 

Мъжът ми е моряк, и аз като моряшка жена, просто си намерих хоби и ниша да работя. Професията ми е друга. В началото изобщо не съм си представяла, че ще печеля от мед, просто започнах с хъс и желание да видя какво и как става, как това малко насекомо прави за нас 6 продукта - мед, прашец, прополис, восък, пчелно млечице, които са храна и лекарство за нас хората. 

Какви съвети от предците си възприехте и кое е най-важното в отглеждането на пчели?

Храня ги с мед. Дядо ми казваше: „Мед за мед, медът прави мед”. А той се получава от вода, нектар и прашец. Аз трябва да осигуря на пчелите екологична среда, да имат чиста изворна вода, изобилие от билки, също и хубави емоции. При тях трябва да бъдеш спокоен, бавен, да прегледаш всичко много внимателно. Те усещат напрежението и се изнервят, започват да хапят. Пчеларството е трениране на нервите. Определено те прави по-устойчив психически. Дишането на кошерния въздух е много полезно, ако имаш главоболие, ще го облекчи. Като отида на пчелина и чувствам една мъжественост, сила, свобода – велики са тези същества. 

Кошерите са като една непрочетена книга, вечно има какво ново да научиш. Рамките са страниците на книгата, отваряш, вдигаш преглеждаш, четеш страница по страница. Ако нещо аз  не мога, пчеличката го оправя след 24 часа, това е работа в синхрон.

Къде са предизвикателствата, трудностите в пчеларството?

Най-големите ни трудности са с пестицидите, с пръсканията. Рано напролет виждам как семейството ми е иззимувало, пчелите тръгват да носят прашец, радват ми окото и в момента, в който почне да се пръска, започва подморът. Оттам нататък семейството отслабва. Идват и болестите, битката с тях също е предизвикателство. После е трудно да се навакса и тогава може да се каже, че пчеларската година е приключила в самото начало. Проблеми започва да има и с климатичните промени. Засушаването тази година също беше сериозно, всеки ден съм носила вода на пчелина

Много са тънкостите в пчеларството. Пчеличката е много нежно и чувствително същество. 

Къде е пазарът Ви на пчелна продукция?

На приятели предимно, на приятели на децата ми, хора, които веднъж са опитвали и пак ми се обаждат. Медът ми е бутиков, малко количество, сега е 400 кг, но качествен. На това залагам и хората са доволни, връщат се.

Преди време планинари от цялата страна си направиха състезание с велосипеди в една местност до нас. Ентусиазирах се и веднага приготвих кошнички с пчелни продукти за победителите. Те бяха много доволни. Започнаха да ме разпитват и аз им разказвах за пчелите. Тези млади хора се вдъхновиха от идеята да опазим пчелите, после идваха пак. 

Вие сте и обществено активна. Организирате "Меден събор" в Аспарухово. Разкажете ни повече за тези си дейности.

Съборът наистина се получава много хубаво, срещаме се, обменяме опит, добре е за всички ни. Мотото, с което започнахме в началото, е „Всички заедно с любов към пчелите". Каня и лектори, който говорят за новостите в пчеларството. В началото с един колега тръгнахме да обикаляме арендаторите за спонсорство, за да направим този меден събор, много от тях се отзоваха, имаше и такива, които не пожелаха, дадохме от нас повече и направихме събора. 

Организираме го около Петковден и така се връзва със събора на селото. Освен, че излагаме продуктите правим и интересни неща за хапване от тях. Аз бях приготвила медени сладки, меден сок и други. Следващата година получихме и средства от културния календар на Общината, превърна се в традиция, сега трябваше да е 11-ото издание, но пандемията малко ни обърка плановете. Не съм се отказала обаче.

Извоювах и помещение в местното читалище за пчеларски клуб, сега искам да организирам курс „Млад пчелар”, да предам опита си на младите. Посрещала съм деца при кошерите, слагам им маски, отварям, показвам, разказвам, много им е интересно. Чужденците също имат голям интерес.

За какво още мечтаете?

Искам да си направя затворен цикъл, да направя една медена къща, в която да идват и посетители, но най-вече да сме живи и здрави.