Споразумение за партньорство на Република България и ЕС, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г., прави анализ на факторите, които имат неблагоприятно и ограничаващо въздействие върху развитието на земеделието през последните години.

 

Негативните фактори, влияещи на развитието на селското стопанство са най-общо следните:


► Раздробена собственост на земите и трудно постигане на дългосрочно ползване на наети земи;


► Раздробена стопанска структура с неефективно използване на производствените фактори (земя, труд и капитал) поради технологични, управленски и пазарни слабости;


► Нерешени проблеми в ползването на земята и в стопанисването й и използването на хидромелиоративните съоръжения, които затрудняват секторите с интензивно производство с висока добавена стойност.


► Затруднен достъп до пазара, особено за малките стопанства. Налице е слаба интеграция между земеделието и преработвателния сектор. Неразвити са „къси вериги“ за доставка на земеделски продукти и ограничен вътрешен пазар за местна продукция и биологично производство.


► Ограничен достъп до информация, включително за агроекологични дейности, недостатъчни производствени технологии, съвместими с изискванията на конкретни режими в зоните по НАТУРА, както и в зоните, попадащи в обхвата на прилагане на Водната и Нитратната директиви.

 

► Слаба диверсификация на стопанската дейност в земеделските стопанства, особено на малките.


► Ограничен достъп до капитали, необходими за инвестиции, свързани с постигане изискванията на законодателството на ЕС, както и за повишаване мащаба и общата конкурентоспособност на производството. Особено ограничен е достъпът до кредити на малките и средни стопанства.


► Недостатъчно развити връзки с научните звена и институти; недостатъчни инвестиции в иновации в областта на земеделието и преработката на селскостопанската продукция.


► Загуба на квалифицирана работна ръка и недостиг на работна сила за извършване на определени технологични операции поради неконкурентно заплащане на труда и условия за живот в селските райони.


► Неблагоприятни климатични промени и недостатъчната адаптираност, намаляващи устойчивостта на земеделските стопанства. Това се изразява в загуба на продукция и обща конкурентоспособност, необходимост от преминаване към подходящи сортове, адаптирани към климатичните промени и от подобряване на достъпа до поливна вода.


► Недостатъчно прилагане на производствени методи и технологии, съвместими с опазване на почвеното плодородие и структурата на почвите, опазване от замърсяване на водите, опазване на биоразнообразието и ограничаване емисиите на парникови газове в атмосферата.

 

Общите изводи, заложени в стратегията, са, че в периода 2003-2011 г. земеделието на България преминава през бърза трансформация без стратегическа насоченост, която съответно не постига желаната промяна в структурата, производителността и конкурентността на повечето земеделски браншове.

 

Все още има неизползван потенциал, поради нестопанисване и нисък дял на напояваните земеделски площи. Допълнителен потенциал ще се реализира при комасацията на земеделски земи и диверсификация извън земеделските дейности. Това ще са и целите, които страната ни трябва да постигне в агросектора в контекста на ОСП 2014-2020.
 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!